Ахмед Юмит - Патасана

Капитанът я слушаше с присвити очи. Отговорът му не се забави:

- Ами Бернд? Онази нощ говореше като арменски фанатик. Забеляза ли с каква ярост ме гледаше? Ами ако е луд? Знаем ли къде е бил по време на убийствата?

Есра се почуди какво да каже. Споделеше ли съмненията си за Бернд, Ешреф щеше да го обяви за главен заподозрян. И вероятно основателно. Нали самата тя бе нарочила Бернд за убиец, преди да разбере, че Абид ходжа е арменец? След като узна тази подробност обаче, всичко се промени. Абид ходжа имаше по-сериозен мотив да извърши убийсвата.

- Убийците не се впускат в спорове, които издават тайните им подбуди - възрази тя. - Ако Бернд бе извършил убийствата, нямаше да защитава толкова фанатично арменците. Щеше да се прикрива.

Капитанът се съгласи с логиката и.

- Според мен трябва да разпиташ Абид ходжа - продължи Есра. - Ако се страхуваш как ще реагират вярващите, действай заобиколно. Открий поне къде е бил и с кого по време на убийствата. Той има много лакеи, хора като Фаят, които му се подчиняват безропотно. Възможно е дори да е сформирал тайно общество с тях.

- Стига, Есра! - прекъсна я рязко капитанът. - Да не би да твърдиш, че ислямистка организация би извършвала убийства в името на арменска кауза?

Думите му не я разколебаха.

- Ходжата е хитър. Не е казал на хората си, че с убийствата отмъщават за смъртта на арменци. Подлъгал ги е, че са в името на великото ислямско пробуждане или нещо подобно…

Капитанът въздъхна отчаяно.

355

- Връщаме се в самото начало, осъзнаваш ли го? След убийството на хаджи Сетар подозирах като виновни сепаратистите, а ти - религиозните фанатици.

- Не ми се струва да се връщаме там, откъдето тръгнахме. Всъщност извървяхме дълъг път. Ако действаме ловко, скоро ще заловим убиеца.

Капитанът понечи да каже още нещо, но се поколеба. Най-сетне реши да изплюе камъчето:

- Не знам дали ще ни свърши работа, но имаме още една улика. Убиецът най-вероятно е ранен.

- Как разбрахте?

- Открихме следи от кръв близо до беседката. Понеже жертвата не е ранена, кръвта сигурно е на убиеца. Намерихме и сърп с кървави следи по него. Изглежда, мъжът се е съпротивлявал и е успял да рани убиеца, преди да бъде обесен. Същите кървави следи имаше по двуколката на жертвата. Явно убиецът е избягал с нея, след като е бил ранен.

- Къде я намерихте?

- В моравата под селото.

- Чудесна новина! - въодушеви се Есра. - Сега остава само да провериш дали Абид ходжа или някой от хората му са ранени.

- Непременно, но, честно казано, много се съмнявам, че ще открием нещо.

- Ще откриете - увери го Есра, докосна го по ръката и се усмихна решително. - Повярвай ми, този път ще разнищим случая.

Капитанът я погледна, сякаш искаше да и каже: „Надявам се да излезеш права“, после улови нежно ръката и и се извини:

- Задържах ви много. Отивате в града, а?

- В общината - отговори Мурат. - Ще копираме текстове.

Есра се обърна към капитана, преди да се качи в джипа:

- Намини тази вечер, ако искаш.

По лицето на Ешреф се изписаха противоречиви чувства.

- Напоследък си изморена. Не бива да те притеснявам.

Есра поруменя леко.

356

- Съжалявам за снощи. Тази вечер няма да съм изморена.

Не тръгнаха, докато капитанът не се качи във военния

джип, който изчезна по асфалтовия път, изпаряващ се сякаш под гумите.

- Наблюдавах ви как разговаряте - призна Мурат с неприкрит възторг, когато потеглиха към града. - Приличаше повече на детектив, отколкото на археолог.

- Е, и?

- Впечатлен съм от способността ти да разсъждаваш логично, да разплиташ загадки и най-вече от решителността ти. Мислех, че след мама никога няма да науча нещо от жена. Но ти промени мнението ми. Крещиш ми повече от всички на разкопките, но и ме учиш на повече от всеки друг.

- Радвам се, че смяташ така - отвърна доволно Есра. - Знаеш колко съм привързана към теб. Искам да станеш добър археолог. Но трябва да преодолееш глупавото суеверие. Разбираш ли какво имам предвид?

Младият студент кимна.

- Да. - Впери очи в шосето пред тях и продължи колебливо: - Искам да кажа нещо, но ми обещай да не се ядосваш.

Есра го погледна любопитно.

- Хареса ми как разговаряш с капитана, но ми се струва, че му се месиш. Дали е правилно да му влияеш така?

- Не се опитвам да му повлияя - възрази Есра. - Просто казах каквото мисля. Ти също.

- Да, и аз споделих мнението си. Но горкият човек съвсем се обърка.

При други обстоятелства Есра би се съгласила с Мурат, защото знаеше, че има склонност да води, да направлява другите. Сега обаче, толкова скоро след разискването, и беше трудно да го приеме.