Ахмед Юмит - Патасана

346

С любопитство и желание проникнах в нея, сякаш пристъпвах в незнаен храм; изучавах го по-прилежно, отколкото се изучава непозната страна, вдъхвах и вкусвах небесните му плодове. Видях, че ласките ми превръщат лицето на Ашмуникал в диво божествено цвете. Огънят, припламващ в очите и при всяко докосване, озаряваше красотата и и кожата и придобиваше сияние по-омайно от сиянието на пролетна земя.

Ашмуникал ме научи, че без магията на досега, без ритуала на целувките няма да съумея да вкуся любовта. Бях преизпълнен с благоговение и възхита като всеки младеж в мига, когато желанието, започнало с порив към красотата, се превръща в доказателство за мъжествеността му, а сетне в любов. Усещах любовта и, целувах я, вдишвах благоуханието и и се питах как съм понасял дните без нея. Разбрах по-добре чувството, накарало дядо да се влюби пред прага на смъртта. Запечатах го в паметта си, за да не го забравя никога.

Налагаше се обаче да запечатам още една истина в паметта си. Ашмуникал принадлежеше на царя. Макар Пизирис вече да не проявяваше интерес към нея, тя беше негова собственост. А онези, които правеха любов с жените на Пизирис, ги очакваше най-сурово наказание. Представех ли си го, лицето ми притъмняваше, а сърцето ми се свиваше от ужас.

347

Двайсет и пета глава

- Трябва да намерим Кемал - каза притеснено Есра.

Всички я слушаха съсредоточено.

- Трябва да го намерим - повтори тя. - От часове го няма. Притеснена съм.

По обичайното време се върнаха от разкопките. От Кемал нямаше ни вест, ни кост. Стана и ясно, че в време да предприемат нещо. Преди да разговаря с екипа, на два пъти опита да се свърже с Ешреф и двата пъти получи един и същи отговор: „Капитанът не е в управлението“. Не я осведомиха нито къде е, нито кога ще се върне. Нищо освен тези пет думи. Дали и е обиден и затова не и се обажда? „Не биваше да се забърквам с капитана“, помисли си тя. За пръв път се разкайваше, че е спала с него. А и защо изобщо му се обаждаше? Да му съобщи, че Кемал е изчезнал, разбира се, и да го помоли за помощ. Това ли бе истинската причина? Или търсеше утеха от близък човек, защото се чувстваше безпомощна? „Не - възрази неуморимият и вътрешен глас. - Не търся убежище при капитана. Имам по-сериозни проблеми.“ Опитвайки се да прогони Ешреф от мислите си, свика членовете на екипа. Всички бяха въодушевени, защото откриха и последните плочки на Патасана. Думите на Есра ги поляха със студен душ. Разбираше как се чувстват, но нямаше друг избор. Един от екипа им бе изчезнал, при това след двете убийства, извършени съвсем неотдавна.

- Ще зарежем всичко и ще започнем да го търсим - продължи тя. - Районът не е голям. Ще се разделим на групи. Едната група ще отиде в града, другата ще го издирва край Ефрат.

Насядалите край масата археолози слушаха загрижено думите и, изречени направо и припряно. Досега се занимаваха с подготовката на утрешната пресконференция. Тимъти намери експозето на Есра в компютърната стая и го преведе на английски, но още не бяха успели да направят копия, а снимките за журналистите не бяха проявени. Елиф тъкмо смяташе да се усамоти в тъмната стаичка - нямаше никакво време за губене.

348

Не беше уместно да прахосват ценни часове точно в този напрегнат ден, за да издирват Кемал, навярно заминал нанякъде, защото са наранили чувствата му. Всички освен Есра смятаха така, ала никой не събра смелост да възрази. Накрая честта се падна на Бернд.

- Не бива да действаме прибързано - подхвана той със спокоен, но решителен глас. - Не знаем дали Кемал е заминал по своя воля, или го е сполетяло нещо лошо. Твърде рано е според мен да изпадаме в паника. Особено сега, когато ни чака толкова работа…

Есра се намръщи и понечи да възрази, но Тим я изпревари:

- Мисля, че Бернд е прав. Знаем колко напрегнат беше Кемал напоследък. Буквално ми се нахвърли вчера. Естествено е човек в такова състояние да замине, да се усамоти за известно време.

- Кемал не е безотговорен - поклати безпомощно глава Есра. - Досега щеше поне да се обади.

Теоман, седнал до нея, сложи ръка върху рамото и.

- И аз съм притеснен, но вчера на връщане от мача не спря да повтаря: „Разкопките вече не ме вълнуват. Ще се махна“. Нищо чудно наистина да си е тръгнал.

- Куфарът му и всичките му вещи са в стаята. Защо ги е оставил, ако е решил да замине?

Изпълнен с добри намерения, се намеси Мурат:

- Спомена, че Рюстем, директорът на музея в Антеп, му е приятел. Може да е отишъл при него.