Ахмед Юмит - Патасана

Есра още му беше ядосана, но в момента нямаше сили за препирни.

- Прав си - кимна тя, посочи чашата с чай пред себе си и помоли Халаф: - Ще ми донесеш ли едно ароматно, силно кафе вместо чай?

Не и се ядеше нищо, но все пак сложи в чинията си малко сирене и две резенчета домат.

339

- Вземете си и от салатата с маслини - обади се Халаф. -Киселото ще ви успокои стомаха.

- Какво каза Йоаким? - обърна се Есра към Бернд, преся-гайки се към подноса с маслинената салата.

- Нищо важно. В хотела възникнал проблем. Йоаким не говори добре турски, та се опитали да му дадат малката конфе-рентна зала. Ние обаче уредихме въпроса. Тази сутрин ще се заемат с подготовката.

- Като спомена подготовка, написах експозето за журналистите. Кемал го редактира и вече е готово за превод.

- Отлично! - похвали я Бернд. - Щом се върна, ще го преведа на немски.

- У Кемал ли е текстът? - попита Тимъти.

- Да - кимна Есра, доловила нежеланието на американеца да си има вземане-даване с него. - Не бой се, аз ще го взема.

- Ако го намериш - обади се Мурат. - Не беше в леглото си, когато се събудих тази сутрин.

Сънливите очи на Есра се ококориха изненадано. Какви ги говори младежът?

- И аз не съм мяркал Кемал - додаде Теоман. - Да не си го изпратила някъде?

- Не съм - отговори Есра. - Никъде не съм го изпращала. Трябва да е тук някъде.

- Не е тук. Ходих чак до градината на баба Хатуч, да не би да е отишъл да се разходи, но не го намерих.

Есра имаше чувството, че главата и ще експлодира. Не и се мислеше за Кемал сега.

- Значи е отишъл до реката - заключи тя; всяка произнесена дума беше изтезание. - Ще се върне.

Но Кемал не се върна. Не дойде нито на закуска, нито когато се качиха във вана и в колата, за да поемат към разкопките. Есра изпрати Елиф и Мурат с вана да вземат работниците и помоли Теоман да потърси Кемал край реката. Тя и Бернд провериха в стаята му. Намериха леглото му неоправено, значи беше спал в него снощи. Но не бе характерно за чистофайника Кемал

340

да остави леглото си в такова състояние. Есра се разтревожи. Главоболието и, постихнало донякъде от аспирина, отново се обади.

- Да не би да си е заминал? - попита Бернд. - Вероятно не е искал да остава на разкопките след разрива с Елиф.

Би ли си тръгнал Кемал, без да уведоми никого? Абсолютно никого? Вярно, каза, че иска да си отиде, но Есра не би го пуснала. Би ли направил подобно нещо? Наведе се и погледна под леглото му. Повдигна края на покривката и видя, че кафявият му куфар е там.

- Не е заминал! - заключи доволно, все едно е намерила не куфара, а самия Кемал. - Просто и той е прекалил с пиенето снощи. Сигурно е отишъл до реката да се съвземе.

Излязоха навън. Теоман се бе върнал от реката без никакъв резултат. За съжаление, не открил Кемал и край Ефрат. Разтревожиха се не на шега.

- Къде се е дянал този човек? - промърмори Есра. - Да не би да му се е случило нещо?

- Какво? - попита Теоман.

Вместо отговор Есра го изгледа раздразнено.

- Може да се е покрил нарочно - предположи Тимъти, който цяла сутрин мълчеше, - за да притесни Елиф и да привлече вниманието и.

Есра погледна американеца с очи, изгарящи от желание да му повярват. Думите му звучаха логично. Кемал не би зарязал разкопките ей така, но пък бе напълно способен да се скрие като обидено дете. В такъв случай не им оставаше друго, освен да изчакат да се появи. Погледна към небето - скоро слънцето щеше да изгрее.

- Да вървим на разкопките - подкани ги тя. - Утре няма да работим, да не губим повече време.

Преди да се качи в джипа, американецът се обърна към Ха-лаф с молба:

- Ако дойде, обади ми се непременно Няма да изключвам мобилния си телефон.

341

През целия път до разкопките Есра мисли за Кемал. Опитваше се да се убеди, че е невъзможно да му се е случило нещо лошо. Предположението на Тимъти изглеждаше най-правдоподобно. Кемал е решил да изчезне, за да привлече вниманието на Елиф с надеждата, че тя все още го обича. Стараеше се да се успокои, но подозрителното дяволче в дълбините на съзнанието и нашепваше най-зловещи сценарии. Дори и мина през ума, че са убили Кемал. Но това беше нелепо. Независимо дали убийствата бяха извършени от сепаратистите, както смяташе Ешреф, или от човек, търсещ отмъщение, както предполагаше Есра, нямаше причини някой да убие Кемал. Според нея, ако имаше следващо убийство, жертвата щеше да е ковач. Ами ако убиецът е сменил тактиката? Дори да я е сменил обаче, защо ще нарочва Кемал?

Есра се зае с работата си на разкопките. Главата и туптеше безмилостно; разяждаше я тревога, която всячески се опитваше да потисне; всички, по-специално Елиф, но и останалите от екипа - от отговорника на работниците Махо до Мурат - се стремяха да я отбягват. Тя обикаляше с мрачно изражение и отговаряше едносрично на всички въпроси. По време на почивката работниците насядаха под старата смокиня, а тя извика Тимъти. Не, обясни и той, Кемал не се бил върнал. Ала не бивало да се тревожи, щял да я уведоми веднага щом се появи. Лесно е да се каже. Къде беше Кемал? След почивката колегите и запретнаха ръкави, само тя остана безсилна под сянката. Това беше прекалено. Те са учени, академични хора. Какво искат от тях? Защо Бернд не ги оставя на мира с тези арменци? Арменци, кюрди, все едно… Почувства се по-добре след още една чаша кафе и един аспирин, но не отиде в библиотеката. С това главоболие нямаше да понесе жегата. Облегната върху старата смокиня с премрежени очи, се наслаждаваше на галещия бриз откъм Ефрат и наблюдаваше как колегите и работят. Отново се замисли за Кемал. Погледна си часовника; наближаваше пладне. Кемал го нямаше никакъв. Повика Елиф. Младата жена се дотътра неохотно при нея. Но заговори преди Есра.