Ахмед Юмит - Патасана

Есра видя как мъжът вдига сабята, ала от страх и потрес не успя нито да проговори, нито да помръдне. Гледаше мълчаливо, примирена с участта си. Сабята преряза снопа слънчева светлина, която се разстла по земята, заслепявайки я, и потъна в черната пръст, последвана от сабята. Всичко се случи мигновено. Есра отвори очи и видя сивкавия светлик на утрото да се процежда през прозореца. Седна в леглото, плувнала в пот. Главата и туптеше от болка, а сърцето и биеше лудешки. Облегна се на стената и задиша дълбоко.

Осъзна, че е сънувала, и избухна в смях. „Ето какво става, когато преядеш с кебапа на Халаф“, помисли си тя. Смехът усили главоболието и. Опита се да стане от леглото, но краката и трепереха. „Беше сън, за бога - опита да се окуражи мислено. Спусна упорито босите си стъпала върху пода. - Ама какъв сън само!“ Сякаш неприятният разговор от предишната нощ не бе достатъчен, та да трябва да се съвзема и от кошмари!

Странно чувство за единство обзе турците, когато Бернд и Тимъти тръгнаха за града. На Есра никога не би и хрумнало, че

337

Теоман, опитал с всякакви средства да се освободи от военната служба, би подкрепил Ешреф. Същото важеше и за Кемал. Ами Халаф, който заради кюрдския си произход се смущаваше от капитана, колкото и да се стараеше да не го показва? Непоклатимата им увереност, че са прави без малко да зарази и Есра, но като ръководител на разкопките тя съзнаваше колко опасно е екипът да се раздели на враждуващи фракции. Дългът и изискваше да прояви отговорност и тя предупреди колегите си, че твърде прибързано се озлобяват срещу чужденците. Самата тя таеше подозрения към Бернд, но се постара да го защити и неволно разгневи Ешреф. Капитанът дори я обвини пред всички:

- Примиряваш се с наглите му нападки само защото е чужденец, а се съмняваш в думите ми просто защото нося униформа.

Есра се опита да го успокои, ала Кемал посипа сол в раната:

- И Тимъти е същият. Как ли не се старае да помогне на онази арменка да намери брат си!

Отиваха твърде далеч.

- Глупости! - извика Есра. - Готов си да го обявиш за арменски конспиратор, понеже се опитва да помогне на горката жена!

Поредната разпра окончателно помрачи настроението им. С надежда да наруши възцарилото се мълчание Теоман помоли Халаф да им попее и младият готвач изпълни две народни песни от Барак. Теоман и Есра се опитаха да му пригласят, но не се получи и концертът приключи бързо. Към края на вечерта Ешреф поомекна и дори и предложи шепнешком да се разходят край Ефрат. Когато го покани на вечеря, Есра си представяше как сядат на същата скала както преди няколко дни и съзерцават реката. Сега обаче желанието и да се наслаждава на сияйните речни води и на лунната пътека се бе изпарило. Извини се, че алкохолът и е замаял главата, и отклони предложението на капитана. Разочарованото му лице я натъжи, но опитът я бе научил да казва „не“.

И въпреки това, след като го изпрати и си легна, я заглож-диха угризения, че е постъпила несправедливо с него. Беше ли

338

груба и бездушна? Не, не, разбира се. Просто не склони да излезе на среднощна разходка с Ешреф, защото я чакаше много работа. А и как да приеме предложението му пред целия екип? Любовта вече им бе причинила достатъчно неприятности. Не искаше и тя да допринася с главоболия. Особено когато убийствата не излизаха от ума и. Въпреки преценката, че е постъпила правилно, не и олекна. Не това беше истинската причина да му откаже. Просто не искаше да се разхожда с него. Ако искаше, щеше да намери начин, ала, честно казано, не изпитваше желание. Да не би вече да и беше омръзнал? Толкова бързо? О, не, не… Знаеше, естествено, че връзката им няма бъдеще. Всяка тяхна среща разкриваше все по-ясно колко са различни. Защо тогава спа с него? И дори и хареса.

- За бога! - прошепна изтощено тя. - Няма смисъл да гадая. Времето ще покаже как ще се развият отношенията ни.

На другата сутрин закъсня за закуска както и предишната сутрин. Халаф вече пълнеше чашите с чай, когато Есра седна на масата срещу Бернд и Тимъти. Поздрави всички със сънено „добро утро“. Елиф се бе разположила в другия край с явното намерение да страни от американеца.

Тимъти погледна загрижено Есра.

- Не изглеждаш добре. Да не би да сте продължили да пиете, след като тръгнахме?

- Поувлякохме се - сбърчи лице тя. - Знаеш как е. Започнеш ли, не разбираш кога си прекалил.

- Пийни кафе вместо чай - посъветва я Бернд. Загрижеността му изглеждаше искрена; очевидно бе забравил снощния спор. - Вземи два аспирина след закуска и ще се оправиш.