Ахмед Юмит - Патасана

Есра също бе обмислила тази възможност. Но как е заминал за Антеп призори?

- Как? - попита тя.

- С камион - отговори Халаф. - Камионите от околните села минават оттук, когато откарват зеленчуци в Антеп. Сигурно някой го е качил.

- Толкова рано?

- Да. Тръгват рано, защото зеленчуците ще се спаружат от слънцето и ще си изгубят цвета.

349

Възможно ли беше?

- Възможно е - продължи обнадежден Мурат. - Онзиден пътувах на стоп от града. Момчетата ме докараха чак до училището.

- Да се обадим в музея - предложи Елиф развълнувано. -Ще разберем дали е там.

Момичето имаше право. Есра извади веднага мобилния си телефон. Набра номера. Всички около масата притихнаха, приковали очи в нея.

- Здравейте, може ли да говоря с Рюстем бей? Няма го? Знаете ли къде е? Има гост от Истанбул? Знаете ли кой е гостът? Разбирам… Ще ми дадете ли номера на мобилния му телефон? Обажда се Есра, археологът. Готова съм да го запиша. Да… Да… Благодаря ви много. - Есра се обърна към приятелите си: - Рюстем не е в музея. Щял да посети археологическия комплекс в Йесемек с госта си и да пренощуват там.

Мурат се усмихна гордо, че се е оказал прав.

- Виждате ли? Кемал е с него!

Есра обаче предпочете да не прибързва със заключенията.

- Сега ще разберем със сигурност - заяви тя, набирайки номера на Рюстем. Зачака, притиснала телефона към ухото си. Накрая го изключи нервно. - Не мога да се свържа.

- Притесняваме се за нищо - намеси се Теоман. - Обзалагам се, че Кемал е с него. Знаеш, че преди две години участва в разкопките в Йесемек.

Есра си спомни как Рюстем разговаряше шепнешком с Ке-мал в болницата и изпита известно облекчение. Помисли си си, макар и колебливо, че Кемал навярно е с него.

Хапнаха набързо и всички се заеха със задачите си. Елиф и Мурат отидоха в тъмната стаичка да проявят черно-бели снимки на плочките, Тимъти започна да превежда двайсет и осмата плочка, Бернд се съсредоточи върху експозето за пресконференцията, Теоман и Есра седнаха пред компютрите и бързо изготвиха списък с находките. После Есра и Мурат заминаха за града да копират текста, който щяха да раздадат на журналистите.

350

Мурат караше джипа. Излъчваната от асфалта горещина бе толкова плътна, че се виждаше с просто око. В небето нямаше ни една птица. Хора, животни и насекоми се бяха скрили на хладина. Дори Ефрат, която Есра винаги съзерцаваше с удоволствие, изглеждаше нажежена и натежала като разтопено олово. Всички прозорци на джипа бяха отворени, но вятърът, нахлуващ през тях, не ги разхлаждаше. Есра усети, че главата вече не я боли. Все още и се струваше омекнала, ала ужасното туптене бе изчезнало. Взе бутилката със замръзнала вода, която лежеше до краката и. За по-малко от трийсет минути ледът се бе стопил наполовина. Отметна глава да отпие. Водата се стече по устните и брадичката и и закапа по гърдите. Затвори очи и се наслади на усещането за прохлада върху кожата си.

- Това не е ли капитанът? - попита Мурат и тя отвори очи.

Срещу тях се движеше джип. Взря се в него с присвити

очи. Да, до войника на кормилото седеше Ешреф. Личеше, че и той ги е забелязал. Мурат намали скоростта, а джипът отби вдясно от пътя. Капитанът им помаха да спрат. Мурат паркира автомобила в сянката на голям орех край шосето. Когато излязоха от джипа, капитанът вече стоеше до него.

- Бях се запътил към вас.

- Така ли? - усмихна се Есра. - И какво те води насам в тази жега?

Капитанът не се усмихна в отговор. Изморените му очи я гледаха тревожно.

- Нося лоши новини - обясни той. - Има ново убийство.

На Есра и се стори, светът около нея рухва.

- Кемал… - отрони тя.

Капитанът се втренчи учудено в нея.

- Какво е станало с Кемал?

- Значи не са убили него…

- Не, за бога! Жертвата е Нахсен от село Тимил. Какво общо има Кемал?

- Няма го от сутринта - обясни тъжно Есра.

- Как така го няма?

351

- Не знаем - отвърна Есра, чието любопитство надделя над безпокойството за приятеля и. - По-късно ще го обсъдим. Разкажи ни за убития.

- Селянин, петдесетгодишен. Спял в беседката в градината си, за да я пази от крадци. На сутринта го намерили обесен на една греда в беседката.

- Ковач ли е бил? - попита нетърпеливо Есра.

- Не, но баща му е бил ковач. - Очите им се срещнаха - и двамата си спомниха разговора в жилището на капитана. - Чи-ракувал при Гаро. Починал преди пет години.

- Убили са сина вместо бащата?

- Така изглежда. Около врата му са увили ковашка тел.

- Обесили са го с ковашка тел?

- Не, обесили са го с юлара на коня му. После са овързали тел около врата му.