Ахмед Юмит - Патасана

Никой не успя да отговори на въпросите му. Няколкото предложени теории не прозвучаха убедително.

- Наистина ви разбирам - призна капитанът. - Отказвате да приемете възможността мъртвият ви приятел да се окаже убиец. Не бойте се, ако не е, пръстовите отпечатъци веднага ще ни го покажат. Междувременно трябва да продължим да разследваме случая, за да не губим повече време. - Пое си дълбоко

388

дъх, отклони очи от гневното лице на Есра и попита: - Чували ли сте Кемал да говори за арменците?

Погледна към Тимъти. Американецът прие, че въпросът е отправен към него, и отговори:

- Не, двамата никога не сме обсъждали тази тема.

- Какво общо имат арменците с това? - присви подозрително очи Бернд.

Реакцията му не убягна от погледа на Есра.

- Просто питам - обясни привидно небрежно капитанът. -Обсъждал ли е темата с теб?

- Обсъждахме я по-скоро всички заедно - отвърна Бернд. -Двамата насаме я споменахме само веднъж. Аз разкритикувах позицията на Турция по въпроса и той се съгласи с мен. Съгласи се, че арменците са били подложени на геноцид.

- Лъжеш! - извика Есра. - Кемал никога не е казвал такова нещо!

Колегите и я погледнаха стреснато. Никога не я бяха виждали толкова разярена.

- Успокой се, Есра - помоли я Теоман, но духът вече бе изскочил от бутилката.

- Не се бъркай, Теоман! Бернд лъже!

- Не лъжа - възрази германецът колкото изненадан, толкова и обиден от реакцията на Есра. - Не лъжа - повтори той с почервеняло лице.

- Напротив! - Очите на Есра пламтяха от гняв. Тя удари с юмрук по масата и извика: - И сега ще ни обясниш защо лъжеш! Какво криеш? Ти ли си убиецът?

- Есра, какво ти става? - този път се намеси Тимъти. -Успокой се!

- Тим е прав - подкрепи го капитанът. - Няма да стигнем доникъде, ако се обвиняваме взаимно.

- А докъде ще стигнеш ти, обвинявайки горкия Кемал? -разфуча се Есра. - Набеждаваш го, защото е мъртъв и не може да се защити! - Обърна се към другите край масата: - Приятели, искам да ви кажа нещо. Капитанът го знае, но вие - не.

389

Убийствата са точни копия на престъпления, извършени преди седемдесет и осем години. Някой безумец повтаря убийствата, за да отмъсти за трима арменци, убити преди седемдесет и осем години. Но, както разбирате, Кемал няма основание да отмъщава. - Погледна Бернд и продължи: - Ти обаче имаш сериозен мотив. Непрекъснато говориш за арменския геноцид. Колко разпри предизвика, повдигайки въпроса? Съвсем възможно е да си извършил убийствата, а после да си погубил Кемал, за да хвърлиш вината върху него…

Бернд, който се опитваше да запази самообладание, се усмихна нервно.

- Не си с ума си. Наричаш ме убиец, защото обосновавам исторически факт!

- Не само за това. Знам колко обичаш съпругата си. Сам ми каза, че си готов на всичко за нея. Ами ако някой от убитите преди седемдесет и осем години е бил неин роднина? Дядо и например?

- Но съпругата ми не е от този край…

- Така твърдиш ти.

- Щом не ми вярваш, ще ти кажа името и фамилията на тъста ми, за да провериш и да се убедиш, че говоря истината.

Самонадеяността, с която произнесе тези думи, и се стори нетърпима. Замисли се как да му отговори. В този момент се намеси капитанът:

- Добра идея. Напиши ми името и фамилията му, имената на други роднини, за които си чувал, и града или селото, където са живели.

- Но нали подозираш Кемал? - обиди се Бернд.

- За съжаление, се налага да подозирам всички. Ще ти бъда благодарен, ако ми предоставиш тази информация.

Бернд не остана доволен, но бързо извади малък бележник и изпълни молбата му.

Докато слънцето се издигаше на хоризонта, лицата на всички се изопваха все повече, очите им се присвиваха мнително и

390

безплодното разискване продължаваше. Тимъти реши да сложи край на порочния кръг.

- Ешреф - обади се той предпазливо, - забелязваш ли, че повтаряме едно и също? И колкото повече говорим, толкова повече обиди си разменяме. Неприятно е да се настройваме един срещу друг, защото живеем заедно, а и след няколко часа ни предстои пресконференция. Моля те да прекратиш разпита засега. След пресконференцията ще разполагаме с много време. А и следите на убиеца сигурно ще са по-ясни тогава. - Посочи розовеещото небе и добави: - Слънцето изгрява. Чака ни работа. Трябва да тръгваме за Антеп.

- Добре - съгласи се капитанът със смутено изражение. -Съжалявам, задето ви разстроих, но си изпълнявам дълга. Благодаря ви за отделеното време.

Ешреф погледна Есра, но младата жена не му обърна внимание и той унило се запъти към джипа.