Ахмед Юмит - Патасана

- Искаш да кажеш, че убиецът е използвал пещерата?! -възкликна Есра.

- Именно. Вече е ясно защо не открихме нито оръжия, нито отпечатъци, нито каквито и да било улики. Убиецът е складирал всички оръжия в пещерата и се е пребличал в нея.

- Горкият Кемал - прошепна Мурат. - Открил е скривалището на престъпника и са го убили.

- Отначало и аз така си помислих - кимна капитанът, - но в пещерата не открихме оръжието, с което е убит Кемал.

- Спомена брадвичка? - прекъсна го Есра.

- По нея нямаше следи от кръв. А и тя би оставила белег, по-дълъг от два сантиметра. Кемал е убит с нещо заострено, но не с нож, а по-скоро със сърп. - Капитанът впери очи в Есра и повтори: - По-скоро със сърп. - Забеляза объркването и и продължи: - Споменах, че при предишното убийство на местопрестъплението намерихме окървавен сърп.

- Да - спомни си Есра. - Каза, че жертвата е ранила убиеца със сърпа. - Млъкна рязко, осъзнала какво има предвид капитанът. - Чакай… чакай… Нали не смяташ, че убиецът е Кемал?

Капитанът я погледна като дете, очакващо да прояви разбиране, но съзря яростните искри в очите и и отстъпи назад.

- Трябва да анализираме космите и пръстовите отпечатъци по дрехите, за да сме сигурни. Но ботушите в пещерата пасват на Кемал…

- Глупости! - прекъсна го Есра. - Невероятно е убиецът да е Кемал!

- Не сме сигурни. Но според мен не бива да изключваме подобна възможност.

Усилията на капитана да успокои Есра удариха на камък. Тя изобщо не го слушаше.

386

- Грешиш! - процеди през зъби. - Кемал не е убиец! Каквото и да говориш, каквито и улики да намериш, няма да ме убедиш!

- И за мен е неочаквано, но ако го уличим, сме длъжни да приемем фактите. Така е редно, дори да става дума за най-добрия ми приятел.

- Добре де, добре - намеси се Теоман, - но защо Кемал ще убива тези хора?

- Изпратихме уликите в Антеп за лабораторно изследване. Надявам се Кемал да се окаже невинен, разбирате обаче какво искам да ви кажа. Няма да разрешим случая под влиянието на емоциите.

- Не говоря за емоции - обясни спокойно Теоман, - а за мотива. Ако убиецът не е луд или наркоман, трябва да има причина за убийствата. Кемал дори не познаваше Решат ага и последната жертва. Колкото до хаджи Сетар, Кемал бе привързан към него като всички нас, даже повече. Защо ще го убива?

- Това се надявам да разбера - отвърна капитанът. - Забелязвали ли сте Кемал да се държи подозрително?

- Бъркаш хората - предупреди го Есра със студен, почти враждебен глас. - Не сме подлеци, които ще захванат да злословят срещу приятеля си.

Капитанът я погледна благо.

- Не се засягай. Не съм ви враг - нито на вас, нито на Кемал. Опитвам се да заловя престъпник, който заплашва живота ви. Ако бъркам, помогнете ми да поправя грешката си, но не заемайте защитна позиция.

Тимъти, мълчал от самото начало, сега се намеси:

- Капитанът е прав, приятели, дори да не ни харесват думите му, наложително е да му съдействаме. Длъжни сме не само защото е полицай, но и защото неведнъж ни е протягал ръка. Вярно е, убит е един от нас; беше ни приятел, но трябва да отговорим на въпросите на капитана, за да доведе разследването до успешен край.

387

Със зачервени от плача очи Елиф вдигна ръка като ученичка, която иска думата.

- Чуйте - помоли ги с разтреперан глас. - Кемал не може да убие никого. - Замълча и аха да избухне отново в сълзи. Овладя се някак си и поясни: - Той е ревнив, избухлив и злопаметен, но не е способен да убие.

Не успя да продължи, сведе глава и пак се разплака. Тимъ-ти се обади отново:

- Лично аз не съм виждал никога Кемал да се държи подозрително. Да, беше малко ревнив. Избухваше понякога, с нищо обаче не е подсказвал склонност да извърши убийство. Нямам представа как се е озовал в онази пещера или какво означава раната на слепоочието му, но съм съгласен с другите. Не допускам той да е извършил убийствата. Възможно е убиецът да го е умъртвил и да е скрил тялото му в пещерата.

Предположението на Тимъти ги пооживи.

- И аз си помислих същото! - възкликна Мурат. - Този сценарий е по-вероятен, отколкото Кемал да е отишъл в пещерата, след като са го ранили. Кемал е видял убиеца на местопрестъплението. Опитал се е да го спре. Счепкали са се. Убиецът е умъртвил Кемал със сърпа. После е отнесъл тялото му, за да не го открият.

- Защо убиецът не е искал да намерят тялото? - попита капитанът, който досега ги слушаше мълчаливо. - Защо е рискувал да го натовари в конска двуколка и да го пренесе на километри от селото, чак до пещерата. Сигурно е имал сериозно основание. Цяла нощ мислих, без да ми хрумне никаква причина. Повярвайте ми, ще ви бъда благодарен, ако ми обясните.