Ахмед Юмит - Патасана

404

убиват. Както гласи поговорката: „Клин клин избива“.

В залата се надигна тих ропот. С побеляло като платно лице Есра погледна ужасено Тимъти, уплашена повече от онова, което предстоеше да чуе, отколкото от чутото.

- Значи според вас убийството е уместен начин да се предотврати убийство? - попита същата млада журналистка.

- Да - отвърна спокойно Тимъти, - смъртта е най-добрият начин да разгласиш посланието си.

- Но - младата журналистка вдигна химикалката си - нали сам казахте, че сме водили стотици войни, погубили живота на милиони, а не сме си взели поука?

Ледената усмивка по яркочервеното лице на Тимъти му придаде изражение, каквото приятелите му не бяха виждали никога досега.

- Великият френски философ маркиз дьо Сад казва: „Едно убийство измъчва съвестта. Когато убийствата станат повече - десетки, хиляди, - съвестта замлъква“. Затова по време на война убийството се превръща в ежедневие. Ако убийството е планирано умно обаче, то спасява убиеца от баналността и привлича вниманието. Именно такава новина ще ви съобщя. Ще ви разкажа за три умно планирани и майсторски извършени убийства. Ще ви предам послание с огромно значение за човечеството, послание, изпратено от разсъдлив интелектуалец, който не иска да си губи времето с химери.

Журналистите наостриха слух, когато от темата за смъртта Тимъти премина към темата за убийството.

- Какви убийства? Какво говориш? - намеси се професор Кренкер. Възрастният археолог вече бе изгубил търпение и десният му клепач потрепваше нервно. - Привършвай незабавно изказването си.

Тимъти го изгледа невъзмутимо, извил устни в същата ледена усмивка.

- Да ги попитаме - предложи той. - Ако не искат да чуят какво ще им кажа за убийствата, извършени тук, ще млъкна.

Всички се развикаха шумно, че настояват да го изслушат.

405

- Виждаш ли? - Тимъти изгледа презрително възрастния си колега. - Убийствата ги интересуват. - Обърна се към журналистите, огледа ги със студени очи и продължи: - Бях сигурен, че убийствата ще ви заинтригуват повече от Патасана. Благодаря ви, че не ме опровергахте. Да, приятели, правилно ме чухте - от миналия петък досега в този район бяха извършени три жестоки убийства. Влиятелният местен духовник хаджи Сетар бе съборен от минарето, Решат ага бе обезглавен, а синът на един ковач - обесен в градината му. Планирането на убийствата се проточи около година, но извършването им се вмести само в пет дни, за да съвпадне с тази пресконференция. Убийствата бяха замислени и осъществени, за да се привлече вниманието към трима души, убити по този начин преди седемдесет и осем години. Преди седемдесет и осем години в същия район хвърлили отец Киркор от камбанарията на селската църква, превърната понастоящем в джамия, отрязали главата на Оханес ага и я сложили в скута му и обесили ковача Гаро на греда в ковачницата му. Както личи от имената им, и тримата били арменци, но целта на днешните убийства не е да отмъсти за смъртта им.

- Откъде знаете? - попита с пронизителен глас висок телевизионен журналист.

- Знам, защото аз извърших убийствата - отговори Тимъ-ти, продължавайки да се усмихва.

Всички в залата ахнаха. Есра стрелна с поглед Ешреф. Той бе изгубил ума и дума като нея. Мръщеше се и се опитваше да проумее чутото като всички останали от археологическия екип. Признанието на Тимъти, изляло се тъй лесно от устата му, слагаше край на неизвестността, разяждала ума и сърцата им дни наред. Но те не искаха да му повярват; не бяха готови да приемат истината, пред която бяха принудени да се изправят толкова ненадейно. Гледаха Тимъти, замръзнали и онемели. В очите им продължаваха да просветват искрици надежда. Чакаха го да си вземе думите обратно или да обясни защо ги е казал. Тимъти обаче мълчеше, сякаш се наслаждаваше на въздействието. Есра се съвзе първа.

406

- Какви ги говориш, Тимъти? - попита тя с напрегнат глас.

- Не съм Тимъти - отвърна американецът. - Казвам се Арменак Папазян. Дикран Папазян, внукът на убития отец Кир-кор, който полудя, ме остави в сиропиталище. По-късно бях осиновен от семейство Хърли. Да, аз съм Арменак Папазян, племенникът на възрастната жена, която наричат Неверницата Надиде, някогашното момиченце Надя.

Всички членове на археологическия екип, включително капитан Ешреф, ахнаха отново. Бернд, ококорил удивено сините си очи, зададе следващия въпрос на Тимъти:

- Ти ли извърши убийствата?

- Да, аз. - Каменното му изражение не оставяше никакво съмнение, че говори истината. - Аз извърших убийствата.