Джефри Арчър - Въпрос на чест

Заместник-директорът на ЦРУ се изтегли на отсрещната страна на улицата, за да наблюдава как пожарната си върши работата. Понеже сирените бяха събудили всички заспали, не беше трудно да накарат живущите в застрашените домове да излязат на улицата.

Декстър Хъчинс запали пура и зачака. Веднага след приключване на съвещанието в Белия дом той бе сформирал екип от подбрани агенти и два часа по-късно ги бе инструктирал в наета по спешност стая в луксозен нюйоркски хотел… или по-точно им бе дал само най-нужното за изпълнение на задачата. Всъщност след като бяха чули от устата на своя началник, че става дума за операция с гриф на секретност „Ниво 7“, старите кучета и сами се бяха досетили, че ще им бъде казана само част от цялата истина… и то далеч не най-пикантната част.

Нови два часа по-късно вече имаха за какво да се захванат: един от агентите откри, че Престънови от номер 21 са на почивка. Няколко минути след полунощ самият Декстър Хъчинс и неговият експерт стояха на прага на дома им. Появилата се мексиканка без зелена карта бе само една от онези щастливи случайности, които се усмихват на онзи, който ги търси.

Заместник-директорът запали изгасналата си пура, без да откъсва поглед от входа, който го интересуваше. Не можа да сдържи въздишката на облекчение, когато видя оттам да излизат Тони Кавали и баща му, придружавани от иконома. Реши, че в името на благоразумието е редно да изчака няколко минути преди да поиска от пожарникарите разрешение за оглед на номер 23.

Всъщност цялата операция можеше да влезе в ход няколко часа по-рано, но Колдър Маршал бе онемял от искането да изнесе фалшификата от хранилището на Националния архив и да го предостави на разположение на Декстър Хъчинс. Преди да отстъпи пред натиска, на който бе подложен, главният архивар бе поставил две твърди условия: ако ЦРУ не съумее да смени копието с оригинала преди десет часа на следващата сутрин, подадената от него оставка с дата 25 май да влезе в сила поне един час преди президентът или държавният секретар да направят своето изявление.

— И второто ви условие, господин Маршал? — поинтересува се президентът.

— На господин Менделсон да бъде разрешено да присъства през цялото време на операцията като пазител на останалото копие, така че да бъде свидетел на намирането на оригинала.

Декстър Хъчинс бе разбрал, че ще трябва да се примири с компанията на Менделсон. И ето че заместник-директорът стоеше и гледаше главния уредник, който на свой ред чакаше застанал на тротоара срещу номер 23 между Скот и експерта по експлозивите. Всъщност Декстър Хъчинс трябваше да признае поне пред себе си, че Менделсон се вписва в ролята на служител на газовата компания много по-убедително от всеки друг член на екипа.

В секундата в която видя двамата си агенти да излизат от номер 19, Декстър Хъчинс хвърли пурата си, стъпка фаса и тръгна през улицата към даващия своите разпореждания командир от пожарната. Тримата му „колеги“ го следваха на няколко крачки.

— Можем ли да проверим номер 23? — спокойно попита той.

— Аз нямам възражения — отговори пожарникарят, — но собствениците настояват да го направите в присъствието на техния иконом.

Хъчинс кимна. Икономът тръгна начело на групата от четирима през фоайето, към мазето и направо към шкафа, в който бе монтиран разпределителят на газовата инсталация. Увери ги, че не е усетил и намек за миризма на газ, когато си е легнал, тоест доста време след като собственикът на дома си бил легнал.

Експертът по експлозивите свърши работата си с ловкостта на фокусник и няколко секунди по-късно в мазето вече миришеше на газ. Хъчинс препоръча на иконома да излезе на улицата, ако държи на живота си. Сложил кърпичка върху устата и носа си, Мартин неохотно се съгласи и остави „техниците“ да локализират и отстранят изтичането.

Докато експертът възстановяваше нещата, Скот и Декстър се заловиха да претърсят всяка стая в сутерена. Скот пръв попадна на кабинета на Кавали и веднага забеляза окачения на стената пергамент — точно на мястото, посочено от Долара. Секунди по-късно всички дотичаха при него. Менделсон любовно съзерцаваше документа. Първата му работа, преди да откачи покритата със стъкло рамка от стената и да я отнесе на масата в заседателната зала, бе да провери изписването на думата „британски“. Скот дръпна ципа на обемистата чанта за инструменти, подготвена от един от агентите, в която имаше отвертки от най-различен вид и размер, комплект ножове с всякакви дължини, длета с различна широчина и дори портативна дрелка — всъщност имаше всичко, което би могло да потрябва на професионален крадец на картини.