Джефри Арчър - Въпрос на чест

На комуникационната конзола отдясно на президента замига лампичка, показваща, че някой го търси. Шефът на канцеларията вдигна слушалката и се заслуша. Секунда по-късно лицето на този известен с невъзмутимостта си мъж пребледня и той натисна бутона за задържане на разговора.

— Бърни Шоу от Си Ен Ен за мен, господин президент. Според него Саддам твърди, че бомбардировката на Багдад миналата седмица е била най-обикновена димна завеса, за да се облекчи задачата на група американски терористи, изпратени там, за да измъкнат Декларацията за независимостта, която някакъв мафиот се опитал да му продаде и която той лично върнал на човек на име Брадли. Саддам съжалявал за състоянието, в което се намира Декларацията, но споменал пред Бърни, че разполага с автентичен запис, на който се вижда как Брадли плюе върху нея и я тъпче с крака, преди да я окачи на стената. Ако не му вярвате, Саддам ви препоръчва да проверите копието на Декларацията, излагано в момента в Националния архив, защото всеки грамотен човек, комуто е известно как се изписва думата „британски“, сам ще установи, че е фалшификат. Шоу се интересува какъв е вашият коментар, защото Саддам планира пресконференция за утре сутринта, на която възнамерява да разкрие истината пред света.

Президентът стисна устни.

— Според мен — допълни шефът на канцеларията, — Саддам вече е дал на Си Ен Ен интервю, чиято стойност като сензационен материал е валидна само до насрочената пресконференция.

— Каквото и да решите да правите — обади се Хъчинс, — спрете излъчването поне за тази нощ.

Шефът на президентската канцелария се поколеба само за миг, после видя, че президентът кима, натисна бутона и продължи разговора:

— Ако пуснеш подобен материал в ефир, Бърни, залагаш своята репутация, не моята. — Той внимателно изслуша казаното му в отговор, докато останалите в Овалния кабинет напрегнато чакаха. — Както желаеш — бяха последните му думи, преди да остави слушалката. После се обърна към президента. — Шоу ми каза, че утре в десет сутринта пред Националния архив ще има снимачен екип на Си Ен Ен. Последните му думи бяха, цитирам: „И ако думата «британски» е изписана правилно, ще го разпъна“.

Президентът вдигна поглед към старинния часовник над камината, който показваше седем без десет, после се обърна към заместник-директора на ЦРУ.

— Господин Хъчинс — каза той. — Имате петнайсет часа, за да попречите да бъда разпнат. Провалите ли се, уверявам ви, че няма да успея да възкръсна не само след три дни, но и след три години.

Изтичането започна през нощта в неделя, 4 юли, в мазето на номер 21 — домът на семейство Престън, заминали на почивка в Малибу.

Когато мексиканската им домашна прислужница отвори на позвъняването няколко минути след полунощ, жената се бе примирила с възможно най-лошото. Всеки незаконно пребиваващ мексиканец без зелена карта живее в постоянен страх от посещението на представител на имиграционните служби.

Така че облекчението й бе лесноразбираемо, когато се оказа, че стоящите на прага служители са само представители на газовата компания. Поради създалата се психологическа обстановка жената с готовност се съгласи да придружи техниците до мазето на тухлената къща и да им покаже къде са монтирани газомерите.

Веднъж попаднали където трябва, на хората им бяха необходими секунди, за да свършат работата. Разхлабването на два вентила доведе до изпускане на малко количество газ, чиято миризма обаче бе предостатъчна, за да стресне всеки здравомислещ неспециалист. Експертът по експлозиви бе уверил своя началник, че няма никаква опасност, стига нюйоркската противопожарна служба да се отзове на обаждането за не повече от двайсет минути.

Старшият „техник“ спокойно помоли прислужницата да се обади по телефона в пожарната и да предупреди дежурния там, че на номер 21 има изтичане на газ, което създава предпоставки за експлозия. Каза й да даде служебния му номер, за да няма съмнения в истинността на информацията.

Мексиканката позвъни на 911, изчака да я прехвърлят на пожарната, обясни криво-ляво проблема и уточни, че става дума за 21 номер на Източна 75-а улица, между „Парк“ и „Медисън“.

— Изведете всички от сградата — каза дежурният. — Идваме веднага.

— Да, сър — прошепна жената и без да чака повече покани, изхвръкна на улицата.

Експертът затегна обратно вентилите, но миризмата естествено, си остана.

За тяхна чест седем минути по-късно с вой на сирените на 75-а улица се появиха колите на пожарната. Старшият по смяна огледа мазето и се съгласи със служителя на газовата компания — в интерес на истината, никога не го бе виждал — че в името на безопасността се налага да евакуират живущите на номера 17, 19, 23 и 25, особено след като се разбра, че в този квартал тръбата на газовата инсталация минава успоредно на градската отходна канализация.