Джефри Арчър - Въпрос на чест

Уредникът огледа гърба на рамката и поиска отвертка със среден размер. Скот избра една и му я подаде.

Бавно и методично Менделсон отви осемте винта, които придържаха две стоманени пластини към задната страна на рамката, и все така внимателно намести рамката по лице.

Без да забелязва нетърпението на заместник-директора, който не можеше да разбере защо този човек не проумява необходимостта да се поразбърза, той порови из чантата, избра нужното му длето и вмъкна върха му в горния десен ъгъл на сандвича от двете ламинирани стъклени плоскости. През това време Скот извади от донесения от Менделсон тубус копието на Декларацията, съхранявано в Националния архив само допреди няколко часа.

Когато уредникът повдигна горния край на ламината, усмивката на лицето му ясно издаваше вярата му, че държи в ръцете си оригинала.

— Хайде! — изпъшка Декстър. — Онези отвън ще се усъмнят.

Но Менделсон бе глух за неговите безпокойства. Той провери за сетен път изписването на „британски“, после огледа петте „Джо“ и едното „Джордж“ и едва тогава насочи вниманието си към останалата част на документа. Но усмивката така и не напусна лицето му.

Все така безмълвен уредникът бавно нави на руло оригинала, а Скот постави на негово място между стъклата копието от Националния архив. Менделсон намести плоскостите една върху друга, нагласи пластините и ги затегна с осемте винта.

Докато Скот окачваше рамката на стената, Менделсон прибра тубуса в чантата.

Декстър Хъчинс измъчено въздъхна и изръмжа:

— За бога, хайде най-сетне се махаме оттук!

И в този миг шестима полицаи с извадени пистолети нахлуха в стаята и ги заобиколиха.

— На място! — извика един от тях.

Менделсон припадна.

Арестуваха и четиримата, оковаха ги с белезници и им прочетоха правата. След това ги откараха в отделни полицейски коли до 19-и участък.

Опитаха се да ги разпитат, но тримата отказаха да разговарят в отсъствието на свой адвокат. Четвъртият само предупреди дежурния сержант, че ако иззетата чанта бъде отворена макар и за секунда, без да присъства адвокат, това ще доведе до завеждането на иск срещу Нюйоркското полицейско управление.

Сержантът изгледа внушително изглеждащия мъж в скъп костюм и реши да не поема риск. Маркира чантата като веществено доказателство и я хвърли в сейфа за временно съхранение на иззети вещи.

Същият мъж настоя на гражданското си право, позволяващо му едно телефонно обаждане. Искането му бе удовлетворено, но едва след надлежното попълване и подписване на съответния формуляр. След това, в 2:27 часа през нощта, Декстър Хъчинс позвъни на домашния номер на директора на ЦРУ за сметка на своя началник.

Директорът призна на своя подчинен, че и без това не е могъл да заспи. Изслуша доклада му и го похвали, че не е разкрил пред полицията името си или естеството на секретната нощна операция, по време на която е бил заловен.

— Последното, от което имаме нужда точно сега, е някой да разбере кой си — въздъхна той. — Най-важното е да не компрометираме президента. — После, след кратка пауза, допълни: — И най-вече ЦРУ.

Директорът на ЦРУ облече халата и слезе в кабинета си. Написа къса паметна бележка относно проведения с неговия заместник разговор и потърси нужния му телефон, ползвайки помощта на настолния си компютър. След това бавно набра номер, започващ с 212.

Началникът на полицейското управление в Ню Йорк Сити изсумтя сънено няколко подходящи за случай като този думи, вдигна слушалката чак след доста време, схвана кой му се обажда и разбра, че за разлика от него, човекът е напълно разсънен. После запали нощната лампа и започна да пише в бележника си. Жена му се обърна в леглото, но не и преди да измърмори няколко солени думички от своята селекция.

Директорът на ЦРУ завърши разказа си с обещанието:

— И можеш да си сигурен, че ти дължа една услуга.

— Две — поправи го шефът на полицията. — Една за решаването на проблема ти.

— А втората? — поинтересува се директорът на ЦРУ.

— За това, че събуди жена ми в три през нощта.

Началникът на Нюйоркското полицейско управление остана седнал на ръба на леглото си, докато търсеше домашния номер на капитана, отговарящ за 19-и участък.

Капитанът позна гласа на своя шеф в секундата, в която вдигна слушалката, така че просто каза:

— Добро утро, шефе — сякаш ставаше дума за рутинно нощно обаждане.

После изслуша разказа, в който отсъстваше всякакво споменаване на ЦРУ и неговия ръководител, както и каквато и да било индикация относно самоличностите на задържаните, без да подозира, че и неговият началник не знае повече. Всъщност капитанът надраска съществените моменти на гърба на купеното от жена му списание „Добра домакиня“. Не му мина през ума да се избръсне или да вземе душ, така че само се облече набързо, при това в дрехите от вчерашния си работен ден, излезе от апартамента си в Куинс в 3:21, скочи в колата си и подкара по улиците на Манхатън. Спря със свистене на гумите пред своя участък в четири без няколко минути.