Джефри Арчър - Въпрос на чест

Няколкото още будни негови подчинени с изумление видяха своя началник да тича запъхтян по стълбите и да нахлува във фоайето на участъка рошав, небръснат и стиснал под мишница брой на „Добра домакиня“.

Без да дава никакви обяснения, той нахълта при дежурния лейтенант, който едва не падна от стола си, докато бързаше да свали краката си от бюрото.

Изненадата му се засили, когато бе попитан за някакви четирима арестувани, защото той самият току-що бе приключил разпита на задържан наркопласьор.

Повикаха дежурния сержант. Ветеранът полицай, който смяташе, че е видял всичко по време на дългия си трудов стаж, призна, че е задържал четиримата, но не скри смущението си от целия инцидент, защото така и не бе успял да измисли основание за арестуването им. На всичко отгоре един от собствениците на дом в квартала, някой си Антонио Кавали, бе позвънил буквално преди няколко минути, за да попита дали четиримата са още задържани, понеже било възникнало усложнение. Всъщност никой не бе депозирал жалба за нещо откраднато, така че мотивът „кражба“ просто отпадаше. Не можеше да става и дума за проникване с взлом, защото всички собственици на практика сами бяха поканили тези хора в домовете си. Нямаше сигнал за нападение, а и обвинението „незаконно пребиваване в частна собственост“ бе неприложимо, понеже задържаните се бяха изнесли на секундата, когато им бяха казали да го направят. В действителност най-сериозното провинение, което дежурният сержант бе успял да измисли, бе „представяне под фалшива самоличност“.

Капитанът обаче не прояви никакъв интерес към напъните на сержанта да измисли претекст за задържането на четиримата. Единственото, което го интересуваше, бе отваряна ли е чантата!

— Не, сър — отговори сержантът, докато се мъчеше да си спомни къде я е хвърлил.

— Тогава ги освободи под парична гаранция до предявяването на обвинение — заповяда капитанът. — Аз ще оправя документацията.

„Оправянето на документацията“ се оказа сложно и дълго, така че задържаните бяха освободени чак в шест часа и няколко минути.

Полицаите любопитно изгледаха четиримата, които изтичаха надолу по стълбите. Направи им впечатление, че очилатият дребосък здраво стиска така и останалата неотворена чанта.

Антонио Кавали се събуди със сепване. Наистина ли бе сънувал, че го измъкват посред нощ от леглото на улицата?

Щракна ключа на нощната си лампа и взе часовника. 3:47. Спомни си за случилото се преди няколко часа.

Бяха излезли на улицата, после Мартин се бе върнал с четиримата в дома. Толкова много техници за обикновено изтичане на газ? И освен това кой служител в газова компания можеше да си позволи да пуши скъпи пури и да носи костюм, купен от „Сакс“ на Пето авеню? Когато изтекоха петнайсетина минути, а четиримата така и не излязоха от къщата, подозренията на Кавали се засилиха и той попита началника на пожарникарите дали познава тези хора. Началникът му отговори, че макар да са се идентифицирали по надлежния начин, досега не се е засичал с тях, а после се съгласи, че идеята на Кавали да направи някои справки в „Консолидейтид Едисон“ не е лишена от здрав разум. Дежурната операторка в газовата компания ги информира, че няма изпратени по сигнал инженери на 75-а улица и пожарникарят веднага предаде тази информация на полицията. Няколко минути по-късно шестима полицаи влязоха в номер 23 и арестуваха четиримата натрапници.

След като откараха четиримата в участъка, Тони, баща му и Мартин провериха всички стаи, но така и не установиха открадването на нещо. Накрая, в 1:45, най-сетне си легнаха.

И ето че сега Кавали бе буден, неспособен да затвори отново очи. Имаше чувството, че е чул нещо откъм партера. Шумът ли го бе събудил, или кошмарният сън? Тони погледна пак часовника си. Баща му и Мартин често ставаха доста рано, но между три и четири сутринта?…

Облече си халата и отиде до вратата на спалнята. Отвори я предпазливо, излезе на площадката в коридора и надникна над парапета. Изпод вратата на кабинета на баща му проникваше светлина.

Кавали бързо слезе по стълбите и безшумно се прокрадна по застлания с мокет коридор, докато не спря пред вратата. Опита се да си спомни къде най-близко има пистолет.

Вслуша се, но не долови никакви признаци на движение вътре. Изведнъж се чу силна ругатня. Тони отвори рязко вратата и видя баща си също по халат, застанал с лупа в ръката пред Декларацията за независимостта. Разглеждаше думата „британски“.