Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Така е — съгласи се тя. — Ако е невинен. Ако е виновен, би трябвало да предприеме нещо, за да се защити в подобен момент. Дори това да означава просто да седи и да мисли как да излезе от проблема, който си му поднесъл. Или да се обади на някой, който евентуално би могъл да помогне.

— Ако Чаплин беше невинен, щеше да съобщи за нападението — посочих аз. — Вече знаем твърде много за него, за да смятаме, че е чист като сълза.

— Да, наистина знаем.

— А според принципа „трябва да имаш пари, за да правиш пари“, Ландън пасва идеално. Той е човекът с ресурсите да прави подобни инвестиции в петрол и родий.

— Май стигаме донякъде, Анди.

— По-добре да побързаме. Светът може да гръмне всеки момент.

— В този случай има много, наистина много жертви — започнах аз моята заключителна пледоария. — Най-малко двайсет и един души са изгубили живота си, събрани от съдбата или от лошия късмет. Повечето от жертвите са били невинни. Други — не.

Господин Морисън ви каза, че трябва да се съсредоточите само върху една от тези жертви — господин Ърскин. Отчасти е прав. Това е престъплението, за което сте дошли да отсъдите и да решите дали господин Цимерман е виновен или невинен.

Здравият разум обаче изисква да погледнете извън тези рамки. Защото осемнайсет души са загинали при атентата, по време на който Били Цимерман е изгубил крака си. И най-малко трима души са били убити след господин Ърскин, докато Били е бил в килията си в затвора. Ако знаете, че други хора са убили двайсет от тези души, как можете да решите несъмнено, че Били Цимерман е убил двайсет и първия?

Казах го във встъпителната си реч, ще го кажа и сега. Били не е съвършен; извършил е три кражби. Сложете обаче на другата страна на везната всичко добро, което е направил като изтъкнат полицай и като ветеран от войната. И докато претегляте добро и лошо, добавете и срамния начин, по който ние като общество сме се отнесли към него заради това, че ни е защитавал толкова време. След като е изгубил крака си в ужаса на Ирак.

Може никога да не научим кой е дръпнал спусъка пред бара онази нощ. Може никога да не научим самоличността на хората, появили се загадъчно след изстрела само за да изчезнат, без никой да ги види отново. Полицията е решила, че е спипала убиеца, и е престанала да търси. Намеренията на полицаите може да са били най-добри, но са бързали и затова са допуснали грешка. Това е грешка, която можете да поправите. В интерес на справедливостта, моля да поправите тази грешка.

Седнах на масата на защитата, Били се наведе към мен и прошепна: „Невероятно“. Хайк ми подаде бележка, в която пишеше: „Толкова си добър, колкото те описваше Кевин“.

Аз обаче не обърнах внимание на думите им, нито пък направих онова, което обикновено правя след заключителната си пледоария. Най-често съм обсебен от мисълта, че не съм направил достатъчно и се паникьосвам от факта, че вече не мога да направя нищо. Най-омразният ми момент е, когато делото остава в ръцете на съдебните заседатели, а сега се случваше точно това.

Този път обаче мислех за нещо различно, нещо, което осъзнах, докато говорех за мъжете, изтичали на местопрестъплението онази нощ.

Бях предположил, че са били агенти на ФБР, тръгнали да преследват Харис, но изгубили го в хаоса след убийството. Според описанията на Били обаче, трима души се бяха появили изневиделица, сякаш са изчаквали точно този момент.

Не можех да си представя, че Бюрото е имало достатъчно готовност или хора да прати трима души след тип като Харис, нито пък откъде ще знаят, че изобщо ще трябва да го преследват. Пит описа Харис като наемен убиец от Филаделфия; най-вероятно Ем го беше наел като мутра на свободна практика.

Това, че бяха използвали толкова много жива сила и бяха разположили хората си по такъв начин, трябваше да означава, че са наблюдавали Ърскин. И че има много голяма вероятност Ърскин да е знаел, че са там. И че дори е планирал да бъдат там.

Ърскин не е бил глупак, който би си позволил да се мотае, следен от цял камион момчета на ФБР, които да го наблюдават как извършва незаконни неща. Ако е вършил нещо нередно, трябваше да е много по-внимателен.

Ако бях прав, то Ърскин бе работил за ФБР. Може би е щял да получи имунитет срещу издаването на шефовете си и привидното изнудване всъщност е било част от операцията. Далеч не бях сигурен защо са работили заедно, но въпреки това имах чувството, че съм открил още едно парче от пъзела.

Явно играта ни на кураж далеч не беше приключила.