Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

В случая с Били недостатъците бяха дори повече от обичайните. Вече бях изразил пред съдебните заседатели твърдението ни, че е имало друг човек и че Били се е борил с него. Така че повтарянето на този факт от Били не допринасяше с нищо за крайния резултат.

След това щеше да му се наложи да изтърпи въпросите на Илай, които нямаше да са от приятните. Били бе признат крадец; всъщност именно затова е бил там през онази нощ. Илай щеше да свири на тази струна, докато Били не заприлича на Джеси Джеймс. След това щеше да подхване темата за това как Били имал зъб на Ърскин, за което други вече свидетелстваха.

За мен лично бе ясно, че лошите страни са повече от добрите. Лори бе съгласна с преценката ми и аз се обадих на Хайк, за да чуя и неговата гледна точка. Трябваше да имам едно наум, тъй като Хайк по принцип си е „г-н Лошата страна“, но той също бе съгласен.

Канех се да тръгна за затвора, за да вземем окончателно решение с Били, когато се обади Синди Сподек.

— Срещата ти е уредена — каза тя. — Специален агент Дан Бенсън чака да му се обадиш.

Не бях изненадан.

— Родият свърши работа, а?

— Беше като да кажеш на Супермен, че знаеш къде има криптонитна мина.

— Искаш ли да те държа в течение с развитието на нещата? — попитах аз.

— Не държа особено, освен ако нямаш нужда от помощ. Предпочитам да знам само онова, което ми е нужно. Бенсън вече се мъчи да изкопчи от мен информация, с която — за щастие — не разполагам.

— Значи изгаря от нетърпение? — попитах аз.

— Да го кажем така. Събота е, а той ми каза да ти дам номера на мобилния му. Агент на ФБР да даде на адвокат мобилния си номер… как ти се струва подобно нещо?

Затворих и тръгнах към затвора да говоря с Били. Обадих се на Бенсън по пътя и се уговорихме да се срещнем в ранния следобед в офиса му в Нюарк.

Казах на Били как стоят нещата. Обясних му, че ситуацията ни е тежка поради причини, които сме изяснили неведнъж. След това казах, че според мен показанията му само ще влошат положението, но решението си е негово и ще го подкрепя, каквото и да е то.

— Но ти самият си против? — попита той.

— Да.

— В такъв случай няма да свидетелствам. — Били се доближаваше до идеалния клиент — логичен, безстрастен и реалист. Искаше ми се да се справях по-добре.

Запознах го с последните новини около разследването ни, което го ободри, тъй като бе очевидно, че постигаме по-голям напредък извън съдебната зала, отколкото вътре в нея.

— Значи агентът на ФБР ще се срещне с теб в събота?

Кимнах.

— Оттук отивам право при него.

— Значи се нуждае от нещо.

— Ние също.

На тръгване той попита:

— Как е Майло?

— Чудесно.

— Току-що ми хрумна, че може би никога вече няма да го видя.

— Изобщо не съм готов да твърдя подобно нещо — отвърнах аз. — Но така или иначе за него винаги ще има грижи, подслон и любов.

— Благодаря, признателен съм ти.

Специален агент Дан Бенсън бе висок, изпълнен с достойнство мъж, може би на около четирийсет и пет, с лека сивина по слепоочията, която се готви да завладее нови територии. Имаше поведението на човек, който е видял най-малко два пъти всичко, което си струва да се види, а това правеше желанието му да се срещне с мен още по-изненадващо.

Мислех си, че ще ми се наложи да се боря за тази среща, а ето че ми постилаха червената пътека. Сигурно нямаше да откажат да пратят и лимузина до дома ми.

Щом се настаних, Бенсън започна направо.

— Искахте да се видим.

Кимнах.

— Точно така.

— Защо?

— Искам да видя клиента си оправдан и мисля, че знаете, че той не е убил Ърскин.

— Как бих могъл да знам това? — поинтересува се той.

— Секунди след фаталния изстрел на местопрестъплението са се появили трима мъже. Единият е проверил Ърскин, а другите се втурнали след стрелеца, човек на име Джери Харис. Според начина, по който са били облечени, те или са били агенти на ФБР, или са се връщали от някаква хардуерна конференция.

Чаках да отговори, но той запази мълчание, затова продължих:

— Веднага след убийството проявихте толкова голям интерес към Майло, че се погрижихте пред клетката му да бъде поставена денонощна въоръжена охрана. Няколко дни по-късно отидох в съда да уредя освобождаването му, а вие не направихте нищо, за да ме спрете.

— И как си обяснявате това?

— Покрай тези две събития беше намерено тялото на Харис. Вие сте го следили, предполагам, че сте искали от него да ви отведе до шефовете си. Само че сте го изгубили в суматохата след убийството, а когато са открили тялото му, сте покрили нещата. Вече ви е трябвало нещо друго, което да накара шефовете му да се разкрият. Надявали сте се Майло да ви послужи, но той не можеше да го направи, докато е в клетката под охрана.