Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Събота е, а седмицата беше дълга — каза той. — Можете ли да продължите по същество?

— Разбира се. Хората ви знаят, че клиентът ми е невинен, но въпреки това го оставихте да кисне в затвора и да бъде изправен пред съда. Ако трябва да използвам технически термин, това е лайнян ход. Трябва да предприемете стъпки да оправите нещата.

Далеч не бях сигурен, че съм прав за всичко, което казвам, но отдавна съм научил, че в подобни ситуации е най-добре да звучиш уверено. Увереността се засилва от факта, че той все още не ме беше изхвърлил, нито ми се бе присмял.

Вместо това смени темата, макар че и тази имаше връзка с уговорката, която евентуално щяхме да постигнем.

— Споменахте за родий.

— Да.

— Какво за него?

— Експлозията в мината в Южна Африка и атентатът в Ирак са били дело на едни и същи хора поради една и съща причина — казах аз. — Да раздвижат пазара и да направят пари.

— Знаете ли кои са тези хора?

Поклатих глава.

— Още не. Не всички. Но ще науча.

— Ако споделите с нас информацията, с която разполагате, и ако тя е важна, можем да използваме ресурсите си, за да разберем останалото.

— Да не би случайно да забравихте, че целта ми е клиентът ми да бъде оправдан?

— Намираме се в Съединените американски щати — каза той. — Не можем да се намесваме в работата на съда.

— Първо, това са глупости. Можете да накарате обвинението да бъде оттеглено, стига да го искате. Второ, това са глупости. Хората ви са били на местопрестъплението, били са очевидци и могат да оневинят Били с показанията си. Трето, това са глупости. Много добре знаете, че Джери Харис е убил Ърскин. И четвърто, това са глупости.

— Карпентър…

— Всъщност защо ви пука толкова? Вие и военните замазахте нещата с доклада за Ирак. Не мога да си представя, че експлозията в Южна Африка е проблем на националната сигурност, и…

В този миг ми просветна каква е причината за огромния му интерес и не можех да повярвам, че не съм се сетил по-рано.

— … пука ви какво ще стане от тук нататък. Мислите, че ще се случи и трета гадост.

— Не искате подобна кръв по ръцете си — каза той, с което почти призна, че съм прав.

— Ето какво имам в ръцете си — отвърнах аз. — Имам клиент, който зависи от мен. По закон съм длъжен да го представлявам по най-добрия начин и точно сега това изисква от мен да ви кажа да ме целунете отзад.

Излязох от офиса и се качих в колата си. Нужни ми бяха няколко секунди, докато вкарам ключа на запалването, защото ръцете ми трепереха ужасно.

— Нямам представа какво да правя — признах на Лори и Хайк по време на неделния ни съвет по стратегията. — Обикновено знам какво е законно и морално да се направи, така че от мен зависи дали да го правя, или не. Този път обаче не зная дори това.

— Значи е намекнал, че ще има друг инцидент и че можеш да помогнеш той да бъде предотвратен? — попита Хайк.

— Не просто намекна. Направо ми го наби в главата. Каза, че не искам подобна кръв по ръцете си.

— Хайде първо да се заемем със законовата страна — каза Лори. — Права ли съм, че основното ти задължение е към клиента ти?

— Отчасти. Трябва да го защитавам по възможно най-добрия начин. Не го ли направя, мога да бъда лишен от адвокатски права. Но като гражданин съм задължен и да направя всичко възможно, за да не допусна извършването на бъдещо престъпление.

— Ти не разполагаш с информация за подобно престъпление — посочи тя.

— Бенсън мисли, че разполагам.

Лори кимна.

— И не искаш след две години да каже това пред някаква комисия на Конгреса, а на следващия ден вестниците да излязат със заглавие „Карпентър е можел да предотврати клането“.

Направо бях нагазил в тресавище.

— Значи трябва да се огъна и да им кажа всичко, което зная?

— Не мисля — отвърна Хайк. — Той има възможност да разбере какво знаеш, като се намеси в процеса. Не го ли направи, кръвта е по неговите ръце, не по твоите.

— От морална гледна точка би било добре, ако можем да направим така, че кръвта да не е по ничии ръце — каза Лори. — В това число и по ръцете на Били.

Решихме засега да не вземаме решение, най-вече защото не можехме да измислим задоволително такова. Никога не бях изпадал в подобна ситуация и тя направо ми изкара акъла.

Не исках да включвам телевизора и да чувам извънредна новина за някаква катастрофа, отнела живота на куп хора, с въображаем надпис отдолу, гласящ „Анди Карпентър е виновен“. Не исках обаче и да се събуждам всяка сутрин до края на живота си с мисълта, че Били обикаля килия два и половина на три метра.