Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Какво?

— Не знам — сви рамене той. — Може би нещо в очите й. Бяха уплашени, но на онова място можеш да се нагледаш до насита на страх. Както и да е, не бях особено разтревожен, защото ако имаше оръжие, щяха да я спрат на пропускателния пункт.

— И какво направи?

— Наблюдавах я известно време. Всъщност това беше единствената ми работа тогава, да наблюдавам за нещо подозрително, и реших, че не е опасна. Отиде доста близо до подиума, където бяха важните клечки. Но това не беше необичайно, защото всички бяха дошли точно заради тях.

Били говореше бавно, отчетливо и емоционално, и се запитах дали не съм първият, който слуша историята му.

— Наблюдавах я около пет минути, а тя просто си стоеше там. Сякаш не проявяваше никакъв интерес към ставащото и като че ли беше сама. След известно време престанах да я следя, защото ако беше дошла да направи нещо, вече трябваше да го е направила.

— Както и да е, отдалечих се и това е единствената причина да съм още жив. След няколко минути погледнах назад, но видях само как изригна огнена стена и как скамейките за публиката летят към мен. Приковаха ме на земята и се стовариха върху крака ми. Не помня друго.

— Колко души загинаха? — попитах аз.

— Осемнайсет, а седемдесет и един бяха тежко ранени. Беше убит иракският министър на петрола, някакъв тип на име Ясер ал Хаким. Най-вероятно именно той е бил мишената. Загинаха и двама американски бизнесмени.

— Къде е мястото на Ърскин в това?

Той сви рамене.

— Да ти кажа какво знам или какво мисля?

— Започни с онова, което знаеш — предложих аз.

— Нищо.

— Тогава да опитаме другото.

— Убитият иракчанин… министърът, Ал Хаким… беше отскоро на поста и се говореше, че е обявил война на корупцията. А можеш да си сигурен, че имаше много корупция за разчистване. И мисля, че Ърскин е бил част от нея.

— Значи смяташ, че Ърскин е участвал в заговор за убийството му?

— Да — кимна той. — Няма начин момичето да успее да внесе толкова голяма бомба. Било е нагласено, а Ърскин беше в идеална позиция да позволи подобно нещо.

— Имаше ли разследване?

Били се разсмя.

— Разбира се. Стигна до задънена улица.

— Възможно ли е момичето да е било пуснато от иракчанин?

— Изключено. Навсякъде имаше американски военни полицаи. Просто ми звучи фалшиво. Както и да е, Ърскин не излезе сух от водата. След инцидента изпадна в немилост и напусна армията. — Поклати глава. — Кучият му син. Изгуби командването, осемнайсет души платиха с живота си, а аз останах без крак.

— Значи го следиш, откакто се е върнал? — попитах го аз.

Той кимна.

— С прекъсвания.

— И си бил при клуба онази нощ, защото е бил там.

— Точно така. Не зная какво имаше в онзи плик, но от начина, по който го държеше, съдя, че е било нещо важно. Нещо, което всеки би поискал.

— И смяташ, че прокурорът ще се съгласи да изтъргува свободата ти срещу шанса да се добере до плика?

— Мисля, че ще прояви интерес.

— Споделял ли си пред други хора чувствата си към Ърскин? — попитах аз.

— Имаш предвид, че го мразя и в червата? Доста хора го знаят.

— Това ще бъде използвано против теб — казах аз.

— Само ако се стигне до процес.

Трябваше да науча още много неща, но не бе нужно сега да задавам въпросите. Беше ми дал достатъчно, за да се пазаря, или поне да открия дали изобщо се намираме в положение да се пазарим.

Беше време да разбера.

Този път Илай далеч не изгаряше от желание да се срещне с мен, но най-сетне се съгласи.

— Нека позная — поздрави ме той, когато влязох в кабинета му. — Представляваш златна рибка в дело за бащинство.

— Не позна.

— Добре. В такъв случай защитаваш наследствените права на пор.

— Хич не можеш да губиш — отбелязах аз.

Настроението му внезапно се промени и той се разсмя.

— Не и този път. Този път си помислих, че се получи доста смешно. Взе ли кучето?

— Не, подадох документите в съда, но още не са одобрени. Скоро ще са готови.

— Тогава какво искаш?

— Представлявам Били Цимерман, който предлага споразумение.

— Значи срещата ще бъде кратка. За какво споразумение говорим?

— За онова, което ще сключим.

Той се намръщи.

— Добре, ще започна пръв. Съгласява се за извършване на убийство първа степен, четирийсет години минимум.

— Явно много си се вкиснал — отбелязах аз. — Защото това е нелепо.

— Анди, той е ограбил и убил бивш високопоставен армейски офицер, току-що завърнал се от мисия в Ирак. Имаме свидетели, клиенти на бара. Разполагаме и с оръжието, с куп негови отпечатъци по него, както и с барутен нагар по ръцете му. Това не е точно криминален роман; защо да се съгласяваме на по-малко?