Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Нещата не вървяха на добре.

— Илай, по време на процеса се спомена, че около кучето са замесени федерални агенти. Провери ли това?

— Да не мислиш, че ще споделя с теб?

— Имам основания да смятам, че те може да имат своя гледна точка относно положението на клиента ми.

— Анди, разговарях с тях и доколкото мога да преценя, пет пари не дават какво ще стане с клиента ти. И ако трябва да съм честен, на мен също не ми пука.

Това бе доказателство, че Били е преценил положението си абсолютно погрешно, което никак не ме изненада. Ако Илай се намираше под нечий натиск, федерален или не, да сключи сделка, той нямаше да отхвърли така категорично офертата ми. А идеята на Били, че ще може да изтъргува свободата си, определено не фигурираше на никаква маса — поне на онези, които виждах.

Онова, което продължаваше да ме изненадва, бе намерението на федералните да стоят настрана. Толкова желаеха да се доберат до Майло, че бяха поставили въоръжена охрана при клетката му, а в същото време не се опитаха да ми попречат да го освободя при изслушването. А сега сякаш не проявяваха абсолютно никакъв интерес към Били.

Реших да сменя темата, тъй като тази вървеше към задънена улица.

— Разбра ли защо пазят Майло? — попитах аз.

— Анди, май съм пропуснал лекцията в университета, на която са ни учили, че преди делото обвинението трябва да каже на защитата всичко, което знае.

— Къде си учил право, в Марсианския университет ли? Нарича се материали по делото.

— Материалите по делото са свързани с доказателства. Всички разговори, които може да съм или да не съм провел с федералните власти, не са доказателство. Което ми напомня да попитам ти ли представляваш Цимерман? Защото мога да представя купища материали, когато и ако си намери адвокат.

Настъпи моментът на истината, поне за мен.

— Да. Прати ми ги.

— Добре — кимна той. — И освен ако не е склонен да се съгласи на четирийсет години, ще се видим в съда.

Веднага щом излязох от кабинета на Илай, ми се обади Рита Гордън с новината, че съдия Катчингс е одобрил освобождаването на Майло.

В рамките на пет минути бях успял да включа в живота си немска овчарка клептоман и нов клиент.

Ама че щастлив ден.

Уили, Фред и моя милост замислихме блестящ план за измъкването на Майло от приюта.

Всъщност „блестящ“ е може би малко силна дума. Все пак не ставаше дума за „Мисията невъзможна“, но за нас задачата бе сложна тактическа маневра. И тъй като медиите вече бяха надушили случая, трябваше да се погрижим всичко да мине по вода. Тъй като измъкването на куче от затвора е безспорен начин да си изстрелят рейтинга в космоса, журналистите несъмнено щяха да се съберат на талази. Трябваше да изведем Майло безопасно, като запазим бъдещото му местоположение в тайна, така че в случая медиите трябваше да се разглеждат като враг.

Планът бе Уили да пристигне в приюта най-малко двайсет минути преди мен. Събралите се репортери нямаше да му обърнат много внимание, а щяха да чакат мен и да ми се нахвърлят още при пристигането ми.

Фред щеше да ги държи вън от приюта и да ми даде друга немска овчарка, която бе намерил изгубена преди две седмици. С кучето щяхме да излезем отпред, аз щях да поговоря няколко минути с журналистите, после ще се кача в колата си и ще потегля. Сигурен бях, че репортерите или ще ме преследват до дома ми, или ще се втурнат да отразяват някакво друго разтърсващо света събитие.

Това щеше да позволи на Уили да се измъкне през задния изход с Майло и след като всичко се успокои, да ми се обади. Тогава щях да върна моята немска овчарка в приюта, така че медиите да разберат, че Майло не е в дома ми. След ден-два щяхме да спасим отново дубльора и да му открием хубав дом чрез фондация „Тара“.

И всички щяха да са доволни.

За съжаление планът не проработи толкова добре. Когато пристигнах в приюта, Уили го нямаше никакъв. Попитах Фред какво е станало с него.

— Обади се и каза, че ще закъснее с двайсет минути — отвърна той. — Трябваше да ти се обадя, но ти нямам номера на мобилния.

— Майло добре ли е?

Фред кимна.

— Добре е. Сутринта махнаха охраната, но засега нищо не се е случило.

Зачакахме Уили да пристигне и най-сетне колата му спря отзад.

— Какво стана? — попитах го аз.

— Спрях да взема бисквити и едни страхотни играчки за дъвчене за Майло. Фред не ти ли каза?

Не исках да говоря за това, а просто да измъкна безопасно Майло. Фред доведе другата немска овчарка на име Сникърс и аз се подготвих да го преведа през тълпата.