Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Бива ли го? — попитах. — Няма да захапе някой журналист, нали?

— Откъде да знам, по дяволите? — отвърна Фред. — Тук е само от две седмици и не е излизал от клетката. Доколкото знам, това ще му е първата пресконференция.

Отново казах на Уили, че трябва да изчака десет минути, след като замина, да се увери, че журналистите са ме последвали и едва тогава да се измъкне отзад с Майло.

— Няма проблем, Анди. Планът ми е ясен.

Поведох Сникърс, който изглеждаше напълно щастлив да се разкара от клетката и да играе роля в тази продукция. Точно преди да излезем, се обърнах към него.

— Ако някой те пита, казваш се Майло, адвокатът ти е страхотен и вярваш напълно на съдебната система. Никакви други коментари.

Навън спрях, за да отговоря накратко на няколко въпроса. Опитът ми показва, че дълбоко в себе си всеки обича да говори пред журналисти, но никой няма да го признае.

Хората могат да гледат как четирийсет и пет от най-близките им роднини биват убити от мълния и на следващата сутрин да се появят в „Тудей“ и да дърдорят за случилото се. Естествено, ако ги попитате защо, няма да признаят, че смятат за страхотно да ги покажат по телевизията. Ще отговорят, че просто искат да са сигурни, че подобна трагедия няма да се случи на някой друг, затова, моля ви, не излизайте, когато вали.

Аз говорех с пресата, за да постигна нещо — исках да предам конкретно послание. Разбира се, не желаех да разкрия целта си, така че се правех на предпазлив и ги оставих да ми вадят думите с ченгел.

— Анди, къде ще живее Майло? — Това бе първият въпрос и единственият, на който наистина исках да отговоря.

— Не мога да споделя това с вас — отвърнах. — Щом полицията е сметнала за уместно да постави въоръжена охрана пред клетката му, нека приемем, че има основания да се тревожим за безопасността му. Затова няма да разкрия къде ще бъде. Но ако искате да му изпратите бисквити и играчки, пращайте ги на мен и ще се погрижа да ги получи.

Това предизвика смях, точно както журналистите се надяваха. За тях това бе приятна и ведра история.

— И вие ли ще го държите под охрана?

Поклатих глава.

— Не мога да се задълбочавам по този въпрос, но ще ви кажа, че Майло ще живее на уединено място много далеч оттук. — И потупах фалшивия Майло по главата.

— Извън щата ли? — попита един репортер.

Намръщих се, сякаш въпросите ме измъчват, но накрая въздъхнах, кимнах и отново излъгах.

— Извън щата. Но повече от това не казвам.

Отговорих на още няколко фриволни въпроса за Майло, но когато репортерите насочиха вниманието си към убийството и защитата на Били, приключих с изявленията и потеглих със Сникърс, който изигра ролята си направо блестящо.

Петнайсет минути по-късно Уили се обади на мобилния ми.

— Добре, пич, с Майло сме на пътя.

— Журналистите разкараха ли се?

— Да. Пет минути след като замина, мястото опустя.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да го задържиш?

— Абсолютно. Сондра и Кеш са навити. — Сондра е жената на Уили, а Кеш е кучето му, мелез между лабрадор и още нещо, който с Уили намерихме на улицата.

— Добре. Дръж ме в течение, ако се случи нещо необичайно.

— Каквото и да се случи, ще се погрижа. — Уили е израснал в един от най-опасните квартали на Патерсън и може доста добре да се грижи за себе си. Има черен пояс по карате, макар че това не помага срещу въоръжен противник, освен ако куршумът не улучи пояса.

Измъкването на Майло бе забавно и удовлетворяващо. Сега идваше ред на трудната част. Трябваше да кажа на Били, че не е чак такъв късметлия.

Ем гледаше как Уили Милър и Майло напускат приюта през задната врата. Видя как Уили качва Майло на задната седалка на колата си, след което се оглежда, за да се увери, че не го следят. Ем се беше скрил добре и не се притесняваше, че може да бъде забелязан.

Беше достатъчно умен, за да се сети, че адвокатът ще опита да направи лъжлив ход. Именно затова беше заел позиция отзад. Не искаше да рискува, затова прати хора да покрият главния изход и да проследят адвоката, но се оказа прав, че всичко това е постановка.

Заповедта на Ландън да не предприема други действия, освен да следи кучето, му се струваше погрешна. Можеше да убие псето още сега. Или да убие Уили Милър и да отмъкне кучето.

Не беше доволен, че Ландън пое изцяло контрола в свои ръце. Подобни операции често бяха от военно естество, извън компетентността на Ландън. Засега обаче не му беше работа да възразява.

Последва колата на Уили от разстояние. Както винаги, беше свършил подготвителната работа и знаеше, че Уили е партньор на Карпентър в приюта за животни. Знаеше също къде живее Уили, както и къде се намира приютът. Нямаше съмнение, че кучето ще се окаже на едно от двете места.