Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Малко след пресконференцията ми се обади и ми каза, че втората част от сделката ни е уредена. Щях да заплаша, че ще заведа дело срещу Министерството на вътрешната сигурност за незаконен арест, макар те да не бяха хората, задържали Били. Щяхме да избегнем процеса, като се споразумеем за два и половина милиона долара.

Тъй като минава под знамето на вътрешна сигурност, всичко ще бъде засекретено и потулено, така че на никого няма да се налага да отговаря на каквито и да било въпроси. Като адвокат на Били бях очарован; като гражданин, не чак толкова.

— Плюс десет процента за хонорара ми — казах аз.

— Вие сте трън в задника — уведоми ме той, но обеща да го уреди.

— Трън в задника с въпроси — уточних аз.

— Отговарянето на въпроси не беше част от сделката ни.

— Въпреки това ще ги задам. Ърскин бил ли е замесен в атентата в Ирак?

Той се поколеба, сякаш се чудеше дали може да ми отговори.

— Не — каза накрая. — Явно е научил от хората си, най-вероятно от Чембърс. Но се опитваше да се облагодетелства от това.

— Изнудване — казах аз по-скоро като твърдение, отколкото като въпрос.

Бенсън обясни, че Ърскин се опитвал да играе и по двата начина. От ФБР заплашвали да го обвинят заради атентата в Ирак, но той се измъкнал, като първо им дал самоличността на Ем, а после обещал да назове основните играчи, макар да знаел само за Микелсън, не и за Ландън.

— Но първо си искаше парите и разполагаше с документи, доказващи, че Микелсън е уредил реактивния снаряд, който щеше да се използва в Еверет. Не ни ги показа, нито ни разказа за Микелсън. Дори не знам дали е разполагал с документи.

— Но те е трябвало да се намират в плика, така ли? — попитах аз.

— Да. Естествено, те са нямали доверие на Ърскин, затова са го убили.

— Вие също не сте му имали доверие и затова сте го проследили онази нощ.

— Не беше най-ювелирната ни операция. Приключихме ли?

— Почти — казах аз. — За кого е била предназначена бомбата в Ирак? За петролния министър или за Фриймън и Брайънт?

— И за тримата. Министърът е бил ключът, тъй като това би вдигнало цената на петрола. Фриймън и Брайънт са били допълнителен бонус, защото са се досетили с какво се занимава Чаплин и най-вероятно са щели да го разобличат.

— И последен въпрос — обещах аз. — Защо внедрихте свой човек сред заседателите?

— Беше грешка — призна той. — При това моя грешка. Просто не можех да рискувам Цимерман да бъде признат за виновен. Никога нямаше да си го простя.

Били се върна от разходката с Майло и затова приключих разговора с Бенсън. Били искаше да говорим за хонорара ми и за това, че не е в състояние да го плати. Освен това не бе сигурен как ще се оправя нататък, макар да бе изключил възможността да се върне към кражбите.

— А какво би направил, ако имаш много пари? — попитах аз.

Той се замисли за няколко секунди.

— Сигурно ще стана частен детектив. — Усмихна се. — И ще взема Уили за партньор.

— Не мисля, че можеш да разчиташ на Уили за това, но можеш да си поръчаш табелата — казах аз.

Той ме попита какво имам предвид и аз му обясних. Достатъчно е да кажа, че остана доволен.

— Човече, радвам се, че Пит ти е приятел.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах аз.

— Всякаква.

— Дори и след като станеш милионер, карай го той да плаща бирата.

Кати Брайънт ще бъде по-богата от Били Цимерман. Инструктирах я да каже на адвоката си да бъде много агресивен и че зная със сигурност, че правителството няма да допусне да се стигне до съд и ще се съгласи на всякакви условия.

Така че тя ще бъде богата, но ще мине много време, преди да изпита някакво подобие на щастие.

Е, най-малкото ще бъде по-щастлива от Джонатан Чаплин. Той си призна и изцяло съдейства на Министерството на правосъдието, като им обясни финансовите трикове и тънкости зад схемата.

По-голяма част от информацията стана публично достояние и в Конгреса се надигат гласове за прокарване на закони, които да осигурят по-голяма финансова прозрачност, за да не се допуснат подобни опити в бъдеще.

Да бе.

Съдбата на Микелсън се решава от военната правосъдна система, но е достатъчно да се каже, че вече никога няма да чуем за него. Най-жалкото е, че представи армията в изключително лоша светлина. Звучи като клише, но хилядите храбри войници, отишли на другия край на света да се борят, да умират и да губят крайници като Били, изобщо не получават вниманието, което заслужават.

Медиите винаги се фокусират върху малкото лоши, а всичко останало бива загърбено. Снощи се явих в шоуто на Лари Кинг, за да посоча това, но не ми се вярва някой да се вслуша в думите ми.