Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Уили излезе и отново се обади на Анди, като застана така, че да може да наблюдава бара. Никой не отговори, затова остави съобщение, че може би се е натъкнал на Гриър, но не е съвсем сигурен.

Докато прибираше телефона, Гриър излезе от бара. Уили го последва и двамата се качиха заедно в асансьора. Гриър натисна 9 и Уили за момент се запита дали да не избере различен етаж, за да не събуди подозрения. Накрая реши също да слезе на деветия етаж, тъй като Гриър нямаше основания да мисли, че той го следи. Дори някой, най-вероятно ченге, да знаеше къде се намира той, нямаше особени причини да върви след него до стаята. Имаше и други начини да научат номера, ако вече не го знаеха.

Гриър излезе и тръгна към стая 942, която се намираше почти срещу асансьора, а Уили мина покрай него и продължи.

Прибра се в своята стая на третия етаж, за да погледа още новини и да реши какво да прави по-нататък. Не беше сигурен дали мъжът наистина е Гриър. Все пак си заслужаваше да изгуби ден-два и да научи повече, макар идеята да стои сам в Еверет да не му изглеждаше особено привлекателна. Накрая реши да остане и да държи Гриър под око.

Въпросът бе как точно да го направи.

Оказа се, че разминаването на косъм със смъртта може да бъде доста изтощително изпитание, и копнеех за малко сън. За съжаление детективите обикновено имат куп въпроси, когато намерят труп с пръсната глава в кухнята ти. Журналистите се бяха разположили на лагер на улицата, но те поне са по-лесни за избягване.

Макар че парадът се командваше от Пит Стантън и следователно не бяхме под подозрение, процесът бе доста продължителен. Това важеше с още по-пълна сила, защото бяха въвлечени двама души, Лори и моя милост. Майло, който бе ключовият играч в целия инцидент, се измъкна сух от цялата работа и двамата с Тара спяха в ъгъла.

Когато най-сетне отговорихме на всички възможни въпроси и криминалистите и съдебният лекар приключиха работата си, нуждата ми от сън отново не бе задоволена. Заслугата за това бе на Бенсън, който се появи около два след полунощ с други двама агенти на ФБР, за да направи дългата нощ още по-дълга.

Бенсън разговаря известно време с Пит, вероятно за да научи подробностите. Когато приключи, Пит дойде при мен и ме попита дали не искам да остане, за да послужи като буфер. Благодарих му, но му казах, че не е необходимо. Имах предостатъчно опит от срещите на четири очи с Бенсън.

— Доста зает сте били — каза Бенсън, когато дойде при мен.

— Същото се отнася и за вас. Има ли някакъв шанс лошите типове да са свършили?

— Лошите типове никога не свършват — отвърна той. — Търсили сте ме в офиса.

Кимнах.

— Трябва да проверите Джонатан Чаплин. Той управлява хедж фонд на име „Ч & Ф Инвестмънтс“. Ландън е правил инвестиции чрез него, използвайки различни брокерски къщи.

— Да не би Чаплин да знае какво става? — попита той.

Кимнах.

— Определено. Но има нещо по-важно.

— Какво?

— Първо трябва да се споразумеем — казах аз.

— Ама че изненада — сухо отбеляза той.

— Искам да ми обещаете, че утре ще бъде направено недвусмислено изявление, че Били Цимерман е невинен. Не искам хората да го мислят за убиец, пуснат поради технически грешки. Истината е, че през целия си живот е бил един проклет герой и когато Ърскин е бил прострелян, той се е втурнал към убиеца и го е обезоръжил, макар да не е успял да спаси Ърскин.

Бенсън кимна.

— Съгласен. Смятайте го за направено.

— Освен това искам да бъде финансово осигурен.

— Целуни ме отзад, Карпентър.

— Това се казваше в бележката на Ърскин… вие ли му я написахте?

Той игнорира въпроса ми.

— Да не искате да дам на Цимерман пенсията си?

— Не ме интересува как ще стане. Цимерман лежа в затвора за престъпление, за което знаехте, че не е извършено от него. Освен това ФБР се намеси в работата на съдебните заседатели. Не мисля, че е станало по ваша заповед. Готов съм да се обзаложа, че нагоре по стълбицата има хора, които ще бъдат сериозно вбесени и поставени в неудобно положение, ако нещата се разчуят. Е, ако се наложи, ще се явя в „Шейсет минути“ и ще разкажа историята, след което всеки репортер в Америка ще тръгне да рови за подробности.

— Ще направя каквото мога — каза той.

— Ще направите повече от това. — Опитах се да изтръгна обещание от Бенсън, макар че нищо не му пречеше да го наруши. Заплахата за разгласяване бе моята застраховка.

— Добре — каза той. — Приключихте ли вече? Или искате да ви принеса в жертва и първородния си син?