Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Кимнах.

— Да, така мисля.

— Копелета. Значи просто са ме оставили да кисна тук?

— Работя по въпроса, но е малко трудно.

— Работи по-здраво, става ли? От това място започва да ми призлява. И с нетърпение очаквам да видя Майло.

— Добре.

— Време е да започнеш да си изкарваш парите, които не ти плащам — заяви той.

Били много ми харесваше, но очаквах с нетърпение деня, когато нямаше да ми бъде клиент. За доброто и на двама ни.

Напуснах затвора и получих обаждане от асистента на Илай, който ме попита дали мога веднага да отида в офиса му. В момента бил на среща, но щял да се върне след двайсет минути, било много важно.

Пристигнах за петнайсет минути, а Илай вече ме чакаше. Дори и да се радваше да ме види, успя да скрие добре чувствата си. Изглеждаше като Хайк в особено лош ден.

— Добре ли си, Илай?

— Да, направо преливам от щастие. Благодаря, че дойде, Анди. Исках да ти кажа нещо, преди да си го научил от журналистите. — Погледна си часовника. — Което ще стане всеки момент.

— Какво има?

— Официално сваляме обвиненията срещу Цимерман. Няма да има повторно дело.

Бях шокиран, но не от решението, а от подбрания момент. Да се снемат обвиненията часове след като е станало ясно, че журито е решило с десет срещу два гласа срещу Били си е чиста покана за граждански размирици.

— Защо?

— Между нас ли си остава?

— Разбира се.

— Нямам представа. Отгоре беше казано, че нещата трябва да приключат по този начин.

— Колко отгоре?

— От главния прокурор на Ню Джърси. Мисля, че е имал много разпалена дискусия с агенти на федералното правителство.

— Естествено, много съм доволен да чуя това, Илай. Но знаеш, че ще изглежда зле.

Той кимна.

— Ще заявят, че е излязла нова информация, и ще се надяват всичко да отмине. Но всеки с повече от една мозъчна клетка в главата ще разбере, че нещо не е наред.

Минах отново през затвора да кажа на Били чудесната новина и той ме прегърна от облекчение. Мъжките прегръдки са едно от най-неприятните за мен неща, а прегръдки с едри мъже в затвора са абсолютна гадост. Тъй като затворническите власти все още не бяха уведомени, казах на Били, че вероятно ще бъде официално освободен едва на сутринта.

— Ти спаси и мен, и Майло — каза той.

Думите му ме накараха да си дам сметка, че с Майло скоро ще се сбогуваме. Щеше да ми липсва. Той бе едно от малкото живи същества, които ми се доверяваха напълно. Бях сигурен, че на Тара ще й липсва още повече.

В колата чух по радиото, че властите са решили да снемат обвиненията срещу Били. Както каза Илай, твърдеше се, че се е появила допълнителна информация, която прави осъждането невъзможно, но не могат да я разкрият, за да не компрометират „продължаващото разследване“. Да не дава господ.

Обадих се в офиса на Бенсън, откъдето ми обясниха, че бил „на терен“ и не очаквали да се върне до сутринта. Нямах у себе си номера на мобилния му, но и без това не бях сигурен дали да му се обадя. Агентите сигурно не обичат да ги тормозят, докато са на терен. Помолих да му предадат да ми се обади и че имам информация, която може да се окаже важна.

След процес обикновено или съм в еуфория от победата, или съсипан от поражението, но сега беше нещо средно. Бях щастлив, че Били е свободен и справедливостта е възтържествувала, но в същото време бях много разочарован и разтревожен от начина, по който стана това.

Изглеждаше ми злокобно, че ФБР може да манипулира правосъдната система по такъв начин, при това с очевидна лекота. Не можех да си представя, че това им е дебют; със сигурност го бяха правили и преди. И щом можеха да го направят в полза на обвиняемия, какво им пречеше да помагат на обвинението? Изводите бяха смразяващи.

Единственият поне мъничко смекчаващ фактор бе, че знаеха, че Били е невинен, и чрез действията си са елиминирали вероятността да бъде осъден несправедливо. Не знаех дали мотивацията им е била точно такава; можех само да се надявам. Но въпреки всичко цялото положение не ми харесваше.

След всеки успешен процес имаме традиция да празнуваме в „При Чарли“. Този път не бях склонен да празнувам, макар че всяко освобождаване на клиент означава победа за мен. Не само че не ми беше до купон, но и заведението все още не бе отворило.

Освен това някакви приятели на Лори от Финдли бяха на ваканция в Ню Йорк и тя щеше да вечеря с тях. Парти без нея определено ми се вижда непълноценно. Пък и Маркъс вече не работеше за мен и не исках да оставям Майло и Тара сами. Нямах причина да смятам, че Майло все още е в опасност, но човек никога не може да е сигурен.