Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Най-общо мнението му по делото било, че Били следва да бъде оправдан, и предполагам, че е привел убедителни аргументи, с които сигурно бих се съгласил. По-важното обаче беше, че съдебният заседател като че ли се съгласил с тях и се опитал да убеди в същото колегите си.

Някой бе предал анонимно тази информация на съда и Катчингс я потвърдил.

— Нямам друг избор, освен да обявя процеса за неправилно проведен — каза той.

— Кой е съдебният заседател? — попитах аз.

— Девети номер — отвърна той, с което потвърди предчувствието ми. Номер девет беше кандидатът, който изгаряше от желание да бъде включен в журито.

— Заседателите гласуваха ли? — попита Илай. — Случайно да знаете резултата?

Катчингс кимна.

— Десет срещу двама за признаване за виновен.

На Илай не му остана друго, освен да сподави стона си, след което се върнахме в залата, където Катчингс обяви официално решението си. Веднага съобщих новината на Били.

Облекчението му бе очевидно.

— Слава богу! Мислех си, че ще загубим.

— Щяхме — отвърнах аз. — Резултатът е бил десет срещу двама.

Били не бе вчерашен и знаеше как стават нещата.

— При подобен резултат щяха да разгледат делото повторно.

— Били, ще ти кажа нещо, но засега не мога да отговарям на въпросите, които със сигурност ще имаш. Става ли?

— Става.

— Твърдо съм убеден, че няма да бъдеш осъден за това престъпление. Няма да се стигне дори до повторно разглеждане. Ще останеш известно време зад решетките, но не за дълго.

Той се ухили.

— Мога да се сетя за няколко въпроса, но засега ще се въздържа.

— Благодаря ти.

Отведоха го. Радвах се, че ще се отърве, но изпитвах силно безпокойство от обрата на нещата. Въпреки целия си цинизъм вярвам в правосъдната система и приемам много сериозно ролята си в нея.

Случилото се беше опорочаване на системата. Заседател номер девет бе подставено лице на ФБР, което да бъде използвано при необходимост. Нищо чудно да имаше и други, тъй като номер девет можеше и да не попадне в журито.

Всичко това беше от полза за мен, както и за Били.

Но въпреки всичко смърдеше.

Алан Ландън вече чакаше в изоставената сграда, когато Чаплин пристигна.

Чаплин се изненада да го види, защото колата на Ландън я нямаше. Може би лимузината го беше докарала дотук и щеше да се върне да го вземе; от човек с толкова много пари можеше да се очаква абсолютно всичко.

— Съжалявам, че закъснях — каза Чаплин, макар да знаеше, че е дошъл навреме.

Ландън си погледна часовника.

— Не си закъснял. Благодаря, че дойде. Съжалявам, че не мога да ти предложа нещо за пиене.

— Няма проблем.

— Има опасност положението да се оплеска здравата — каза Ландън.

— Няма начин Карпентър да докаже каквото и да било. Става въпрос за четиринайсет компании, които нямат нищо общо помежду си. Никой не може да те свърже с тях, а аз просто сключвам сделки по нареждане на клиентите си.

Чаплин вярваше в думите си. Беше имал време да премисли всичко и увереността му се беше засилила.

— Не съм съгласен — рече Ландън.

— Защо?

— Защото има хора, които знаят истината, а хората са склонни да говорят.

— Кого имаш предвид? — попита Чаплин.

— Ами, например, теб.

Пристъп на паника стисна гърлото на Чаплин, но той успя да се овладее.

— Определено няма да кажа каквото и да било. Подобно нещо само ще ми осигури място в затвора.

— Освен ако не се уредиш с имунитет в замяна на това да ме издадеш.

— Стига, Алан. Никога не бих го направил.

— Вярваш ли му? — попита Ландън.

Чаплин се обърка.

— На кого да вярвам?

— Не съм аз онзи, който да каже. — Гласът прозвуча зад Чаплин и той рязко се завъртя. Беше Ем и макар никога да не го бе виждал, Чаплин се уплаши до смърт. Пистолетът в ръката му казваше всичко.

Чаплин се обърна към Ландън.

— Алан, моля те…

— Съжалявам, Джонатан. Когато става дума за пари, поемам рискове. Но за подобни неща…

— Кълна се, няма да кажа нищо. Моля те, Алан, умолявам те.

— Недей, Джонатан, непристойно е. Ем…

Ем не се поколеба; изстреля три куршума. И трите улучиха Алан Ландън право в гърдите, на сантиметри един от друг. Ландън отлетя назад към стената и бе мъртъв много преди да се строполи на земята. И много преди да има време да осъзнае какво става.

На Чаплин му трябваше известно време да проумее на какво е станал свидетел, да се опита да разбере защо Ландън е мъртъв, а той — все още жив. Това не му донесе чувство за безопасност; инстинктът му казваше, че Ем е тук, за да убие и двамата.