Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Тръгна към вратата, която се намираше на около шест метра от него, твърде далеч, за да я стигне навреме.

— Стой! — извика Ем и Чаплин замръзна. — Обърни се — нареди убиецът и Чаплин се подчини.

За негова изненада Ем не беше вдигнал пистолета.

— Няма от какво да се страхуваш — каза Ем. — Стига да си затваряш устата и да правиш, каквото ти се каже.

— Ще правя. Кълна се.

— Тогава се прибери у дома и се погрижи всички сделки да бъдат изпълнени според плана. След това всичко приключва.

— Значи мога да си вървя?

— След като ми помогнеш да разчистим.

Чаплин помогна. Увиха трупа на Ландън в найлон, отнесоха го навън и го натовариха в багажника на Ем.

— Вече можеш да си вървиш — каза Ем.

Чаплин потегли и не погледна назад.

— Анди, знам къде е Ем. Или най-малкото къде е бил преди два дни.

Уили Милър се обади, за да ми съобщи важната — поне според него — новина. Знаех, че е важна за него, защото ме събуди в шест и петнайсет сутринта. Видях, че Лори е станала и върти бясно педалите на велоергометъра. Сякаш светът и аз бяхме в различни часови зони.

— Къде?

— В Еверет, съвсем близо до Бостън.

— „Бил“ ли каза? Значи мислиш, че вече не е там?

— Източникът ми го е видял да излиза от един хотел — отвърна Уили. — Не знае дали ще се върне.

— Кой е източникът ти? Русо?

— Да. Пусна новината и някакъв тип се обади и каза, че го е видял. Русо каза, че на човека можело да се разчита.

Чух шум на заден план, сякаш някой говореше по високоговорител.

— Къде си? — попитах го.

— На „Ла Гуардия“. Самолетът ми излита след четирийсет и пет минути.

Чудех се какво да правя. Ако Ем наистина бе там, преследването му означаваше огромна опасност за Уили. Всеки с някаква представа за Ем, казваше, че той е убиец със сърце от лед, за премахването на който ще е нужна цяла армия от Маркъсовци.

От друга страна, бе много вероятно информаторът да е сгрешил, тъй като не знаех защо Ем ще се завира в някакво малко градче в Масачузетс. Освен това човекът бе съобщил, че е възможно Ем да е напуснал, като по този начин се застраховаше идеално, в случай че греши. Можеше да се е обадил само за да се докара пред Русо.

Решението ми значително се омаловажаваше поради факта, че Уили така или иначе нямаше да ме послуша. Твърдо бе решил да замине за Еверет.

— Уили, внимавай. С типове като този шега не бива.

— Чувам те — каза той.

— Намериш ли го, веднага ми се обади и ще кажа на ФБР да се намеси. Синди Сподек работи в офиса в Бостън.

— Чувам те.

— Моята препоръка обаче е изобщо да не отиваш.

— Не те чувам — каза той и затвори.

Малко по-късно звънна Сам. Май се налагаше да изчета едно конско на екипа си и да им обясня, че работим от девет до пет.

— Мисля, че го пипнах, Анди. Газ.

— Съжалявам да го чуя, Сам. Защо не вземеш еспумизан и не ми се обадиш по-късно?

— Стига, Анди. Знаеш какво имам предвид. Компанията на Чаплин заема позиции на пазара на природен газ. Работи предимно от името на същите фирми, които са направили ударите от петрола и родия.

— Сигурен ли си?

— Ами сигурен съм, че имат сериозни позиции на пазара на газ. Проблемът е, че са голяма компания и имат много инвестиции. Така че може да пропускам нещо още по-голямо. Ще ми отнеме време, за да определя със сигурност.

— Колко се предполага, че ще направят от газ? — попитах аз, макар да знаех, че той не може да ми даде отговор.

— Много — каза Сам. — Имат по-големи позиции от двете минали афери, взети заедно. Ако нещата се развият по същия начин, ударът ще бъде убийствен.

Изборът му на думи ме смути. Все още бях изправен пред дилема; неправилно проведеният процес не бе оправдаване, така че Били далеч не беше свободен. Съобщаването на името на Ландън на Бенсън може би не беше достатъчно за предотвратяване на онова, което ще се случи, така че се изкушавах да му разкажа и какво е научил Сам за инвестициите в природен газ.

Реших да изчакам до края на деня и да видя какви ще са последиците от прекратяването на делото. Медиите бяха захапали новината, че последното гласуване на журито е било с преобладаващо мнение, че подсъдимият е виновен, а непотвърдените предположения бяха, че заседател номер девет е единият от двамата, гласували против.

Имах уговорка в ранния следобед да се видя с Били, който жадуваше да научи за положението. Казах му, че преговарям с ФБР и се опитвам да ги накарам да разкрият информация, която да го оневини.

— Информация, с която са разполагали от самото начало?