Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Гриър беше съсредоточен върху задачата си и дори да знаеше, че Уили се носи устремно към него, не го показа. Когато Уили се намираше на стотина метра от него, движейки се с над сто километра в час, Гриър най-сетне го усети и се обърна.

Заради обръщането пое удара челно. Уили блъсна Гриър и ракетата, като ги заклещи в микробуса и премаза двете коли. Гриър умря моментално, но ракетата не експлодира, а просто тупна на земята.

Уили се заби в таблото на колата, като си счупи четири ребра и капачка и блъсна главата си в прозореца. Преди да изгуби съзнание, в ума му премина една мисъл: „Дано да е бил Гриър и дано да е била истинска ракета“.

Мина час и двадесет и пет минути преди обаждането. Това бяха най-дългите час и четирийсет и пет минути, които съм преживявал; същото време на пътеката за бягане минава за миг.

Обаждането бе от Синди.

— Всичко свърши, Анди. Уили го е спрял, Гриър е мъртъв.

Облекчението бе огромно. Повторих думите й на Лори и Били.

— Как е Уили?

— Пострадал е доста зле. Блъснал се е с колата. Лекарите казват, че ще се оправи, но ще му е нужно време, докато се възстанови. Току-що дойде в съзнание.

Пуснах я на говорител и тримата й зададохме най-малко петдесет въпроса, на които тя отговори най-прилежно. Завърши с:

— Анди, извинявай, че не ти вярвах. Хиляди хора можеха да загинат днес.

— Само за да направят някого богат.

С Лори и Били гледахме „Си Ен Ен“ до три часа сутринта; репортажите за инцидента не секваха. Нужни им бяха няколко часа да потвърдят самоличността на Уили и да го свържат с мен и делото „Цимерман“.

Бенсън се обади към два след полунощ да ми благодари и да ми каже, че полковник Уилям Микелсън е арестуван, преди да се качи в самолет за Кайманите. Чаплин бил прибран на топло два часа преди това.

— Откъде разбрахте, че е Микелсън? — попита той.

— Не знаех със сигурност, но ми се видя логично. Той имаше достъп до конспираторите в Ирак и беше достатъчно умен и изтънчен, за да работи с Ландън като с равен.

— Това ли е всичко?

— Не. Когато разговарях със Сантяго, го попитах кой е бил мишената на атентата в Ирак. Той каза, че не знае, че решението е взето много по-високо от него. Сантяго беше пряко подчинен на Ърскин, така че не би го описал по подобен начин. Микелсън е бил едно стъпало нагоре по стълбата и се е намирал в Ирак през онзи ден.

— Не е зле — с неохота призна Бенсън.

— Освен това, когато разговарях с Микелсън, му казах, че един от войниците идва да говори. Той предположи, че е Сантяго, макар че Гриър и Айверсън също бяха в неизвестност. Трябваше да се сетя по-рано. Микелсън знаеше от мен, че щатската полиция ще защитава Сантяго.

Бенсън обеща да се обади сутринта, за да решим другите аспекти от сделката, след което затвори. Лори бе подслушала разговора.

— Има ли изречени думи, които да си забравил? — Зададе въпроса с усмивка, което бе добре.

Били се сети, че няма къде да отиде, тъй като апартаментът му под наем отдавна бе даден на някой друг. Предложих му да ползва спалнята за гости и той прие с благодарност. С Майло се качиха горе, а Лори, Тара и аз отидохме в нашата спалня.

Преди да заспим, се обадих на Синди, за да я питам в коя болница са откарали Уили. После събудих жена му Сондра, за да й разкажа какво се е случило. Естествено, тя много се разстрои и тъй като не умея да разговарям с разстроени жени, връчих телефона на Лори.

В четири сутринта най-сетне си легнахме.

Събудихме се в седем и половина, при това без будилник. Обадих се в болницата и бях приятно изненадан, когато ме свързаха с Уили.

— Стана проклет национален герой — похвалих го аз.

— По-голям от онзи тип, който приземи самолета в Хъдсън ли?

— Много по-голям. Говори ли със Сондра?

— Да. Човече, как успяваш да говориш с плачещи жени? Така и не мога да се оправя.

— Невъзможно е — казах аз. — Опитвал съм различни подходи, но просто не се получава.

— Искат да участвам в „Тудей“. Направо от болницата.

— Смяташ ли да го направиш?

Той се разсмя.

— Ти как мислиш?

Подозирах, че Уили е на път да счупи всички рекорди по телевизионни изяви. Казах му, че с Лори ще отлетим до Бостън да го видим и ще вземем Сондра.

— Страхотно — каза той. — Благодаря.

— Не, Уили. Ние ти благодарим.

Бенсън даде пресконференция, на която представи много малко подробности, позовавайки се на следствена тайна. Отдаде дължимото на героизма на Уили, разкри за ареста на Микелсън за убийство и за около стотина други престъпления и категорично и недвусмислено заяви, че Били е невинен.