Джо Гарбър - Искам те обесен

И сега се извършваше издирване. Половината ченгета на Сингапур бяха по улиците и претърсваха лабиринтите на Китайския квартал, където бе избягал Тафт.

Нямаше да го намерят. Този човек беше най-лошият кошмар на полицая — с изключително самообладание, снежнобяла кожа, мъртвешко студени очи, безчувствен и немигащ. Стиснал в ръка откраднатия пистолет, той се бе измъкнал от хотелската стая. Ужасният главорез дори не се беше задъхал. Тафт беше необикновен, хладнокръвен убиец, непоколебим, интелигентен и безпощаден. Единственият човек, който можеше да се справи с такова чудовище, беше Чан Джин. И той, слава богу, ръководеше случая.

Харолд Лиунг бе завършил академията само преди шест месеца. Беше силно поласкан, че го назначиха да работи в легендарния елитен взвод на старши офицер Чан Джин. Несъмнено точната му стрелба беше причина за това. И фактът, че беше китаец и християнин, един от привилегированите четиринайсет процента от сингапурското население, които заемаха осемдесет процента от важните постове в страната.

Независимо от причините, поради които го бяха назначили там, за Лиунг работата с Чан беше чест. Чан беше по-смел, отколкото твърдяха вестниците, и безкомпромисен детектив.

Веднага щом Тафт изчезна от таксито, той включи радиопредавателя си и хладнокръвно заповяда на цяла армия от полицаи да се заловят с издирването. Вече не ставаше дума само за обикновен арест, а за официално разследване, при това изтощително , точно в стила на Чан Джин. Пет-шест ченгета разпитваха всеки, който бе видял Тафт: пиколото, нощния администратор, портиера и хлапето от обслужване по стаите, което бе занесло чаша бренди в апартамента му. Друг екип тръгна към летище „Чанги“. Задачата им беше да разпитат служителите на Емиграционните и митническите власти, които бяха проверили Тафт. Нямаше значение, че тези хора бяха разменили само пет-шест думи с престъпника. На този етап на разследването всичко беше важно. Двама други членове на взвода на Чан бяха в бюрото на сингапурските авиолинии на Робинсън стрийт. Работата им беше да научат имената и адресите на хората от екипажа на самолета на Тафт — пилоти, стюардеси, наземен персонал, всеки, който можеше да е забелязал нещо, свързано със случая.

В това време всички свободни ченгета обикаляха Китайския квартал, тропаха на вратите, будеха порядъчни граждани и питаха дали се е случило нещо необичайно — странен звук в нощта, необяснимо произшествие в уличката, шум, гласове, проблясъци светлина.

Записваха имена, адреси, телефони и водеха бележки. Оставяха визитни картички с думите: „Ако си спомните нещо, не се притеснявайте, обадете ни се веднага. Да, всяка незначителна на вид информация ще помогне. Извинете за безпокойството. А, да, и още нещо — ако някой от западната преса се отбие при вас, тръшнете вратата под носа му. Такава е политиката. В края на краищата това е Сингапур“.

Майсторството на Чан в полицейското разследване съперничеше на точната му стрелба. Той казваше, че е важно да си умен. Но още по-добре е да си старателен. Единственото място, където забравяш да погледнеш, обикновено се оказва единственото място, където е трябвало да погледнеш.

За шест месеца Лиунг научи много неща от Чан Джин. И най-вече, че човекът, когото обществеността обожаваше и наричаше Ченгхуанг, Дяволското ченге, е най-добрият полицай, който Хал познава.

Подчинените му го наричаха Чан, а майка му — Джин. Медиите, които Чан манипулираше като кукловод, го наричаха с всеки прякор, който чуеха от най-новия полицейски филм. Мръсния Хари, Терминатора. Той се радваше на ласкателствата на пресата (без тях бюрократите отдавна щяха да са го отстранили от работа), но прякорите бяха друго нещо. Единственият, който хареса, беше Текила, на името на героя от най-популярния хонконгски полицейски филм от деветдесетте. Чан се възхищаваше на измисления Текила и старателно моделираше личния си стил в съответствие с добре облечения и опасен екранен герой.

Но това беше преди години. Напоследък медиите вече не го наричаха Текила, а Ченгхуанг . В китайския пантеон на божествата това означаваше пазител на градовете и управител на ада. С други думи, Дяволско ченге.

Източната представа за дявол нямаше почти нищо общо с паднали ангели или Луцифер, а по-скоро означаваше свръхестествено същество, специализирало се в раздаването на заслужено възмездие. Китайските дяволи бяха неуморими инструменти на отмъщението, безмилостни в преследването на злосторници и упражняваха необикновено насилие в раздаването на правосъдие.