Джо Гарбър - Искам те обесен

„Господи — помисли Оливия. — Колко елегантно го направи. Първо, «не мисля, че грешката е съществена». После — «ще проверим изчисленията». Много хитро. Сега Чарли и почти всички в залата ще решат, че някой от подчинените на Денис е направил грешката.“

Денис — облечена с вкус и привличаща всеки поглед — излезе от стаята. Лампите светнаха. Оливия отново погледна часовника си. Чарли Акерман, секретар на управителния съвет и председателстващ съвещанието, се прокашля:

— Е, това беше последната точка от дневния ред за днес. Затова, ако няма други делови въпроси, да приключваме…

— Всъщност има още делови въпроси — прекъсна го Джоуел Грийнбърг.

Оливия го погледна неодобрително. Джоуел пак ли прибягваше до старите си номера — да поднесе изненада в последния момент?

Чарли, който според нея беше страхлив идиот, раболепно каза:

— Да, Джоуел.

Грийнбърг стана. Оливия го наблюдаваше с отвращение. Той беше висок метър и осемдесет, имаше слънчев загар, беше в добра форма и красив. Но в него имаше нещо змийско. И коварно.

— Управителният съвет трябва да знае, че малко преди да започне това съвещание, в кабинета ми пристигна предложение за „Ел Би Тек“ и всичките му подразделения. Офертата е отправена след предварителни преговори.

Оливия пое дълбоко дъх. Едва преди шест месеца Джоуел бе инсценирал дворцов преврат, принуждавайки Ел Би Тишман, основател на компанията и негов тъст, да се пенсионира. И сега, много по-скоро, отколкото бе очаквала, той предприемаше следващия си ход. Оливия беше убедена в това. Грийнбърг възнамеряваше да присвои цялата компания.

— Група чуждестранни търговски компании предложиха да изкупят активите ни с трийсет и пет процента повече от сегашната им цена. В момента секретарката ми размножава предложението — доста дълъг документ — и след малко ще го имате на разположение. Чувствам се задължен да отбележа, че предложението е щедро. Смятам, че изисква сериозно внимание. Освен това…

— Какъв е твоят дял от сделката, Джоуел? — прекъсна го Оливия. Топлите й сини очи изведнъж станаха леденостудени. — Мисля, че още отсега трябва да знаем това.

Всички се обърнаха към нея. Слаба, с пепеляворуси коси, прошарени със сребристи кичури, и по-красива на шейсет, отколкото са някои жени на трийсет години, Оливия винаги привличаше внимание, особено пък когато беше ядосана.

— Тъкмо се готвех да го кажа, Оливия. Личната ми печалба ще бъде… приблизително осем милиона долара. Нещо повече, купувачите ми предложиха петгодишен договор, възлизащ на още пет милиона долара.

— Общо? — попита Оливия.

— Трудно ми е да пресметна.

— Опитай.

— Над четирийсет милиона.

Джоуел се намръщи, когато някой от присъстващите подсвирна.

— Мисля, че трябва да напуснеш съвещанието, Джоуел. По-добре е управителният съвет да обсъди този въпрос в твое отсъствие.

Чарли Акерман познаваше Оливия от трийсет години. И дори не си помисли да иска гласуване на предложението й.

— Месарската кола е тук — каза Чан.

Ефрейтор Харолд Лиунг погледна озадачено шефа си.

Загадъчният и понякога неразбираем Чан Джин не говореше като другите сингапурски полицаи, а имаше характерен начин на изразяване, странния жаргон на холивудско ченге от филмите. Повечето полицаи наричаха заподозрените „обвиняеми“. Чан им викаше „извършители“. Стандартната практика беше да класифицират престъпниците по номера на разделите в наказателния кодекс. Но старши офицер Чан не правеше така. В неговия ексцентричен диалект „354“, нарушител на обществения морал, беше „дребен шегаджия“. Информаторът беше „доносник“, „провокатор“ или „плямпало“. Чан издаваше заповеди на такъв жаргон, че Харолд Лиунг често се почесваше озадачено по главата.

— Каква кола, сър?

— Месарската, Хал. Опаковъчният екип. Дойдоха точно навреме.

Лиунг разбра само това за времето и погледна часовника си.

Три петдесет и шест сутринта. Двайсет и осем минути, откакто той, Чан и вече мъртвият Лиу бяха нахлули в хотелската стая. Двайсет и една минути, откакто таксито на престъпника изчезна от сателитната система за проследяване. Деветнайсет минути, откакто десетина патрулни коли се бяха събрали на кръстовището на Ню Бридж Роуд и Темпъл стрийт. Осемнайсет минути, откакто бяха съобщили, че са намерили катастрофирало такси, изпаднал в безсъзнание шофьор и нито следа от Джон Грегъри Тафт.

Тафт бе изстрелял куршум в сателитния предавател на таблото на таксито. Шофьорът бе загубил контрол. Американският гангстер бе изчезнал в мрака.