Джо Гарбър - Искам те обесен

„Хайде, задник такъв! Застани на едно място! Излез на светлината! Искам да те видя добре. Само за миг.“

Тафт се обърна. Приклекна, вдигна двата пистолета на нивото на очите си и отвърна на изстрелите. Движенията му бяха спокойни и уверени.

В двата глока на Чан имаше по девет патрона. Вече бе изстрелял четири от тях във вратата, после още четири. Оставаха му десет. Тафт бе откраднал неговия „Смит и Уесън“, а също и оръжията на Лиунг и на наемния убиец. Имаше общо двайсет и осем патрона. Чан разполагаше с далеч по-малко боеприпаси и това го вбеси още повече.

Той се хвърли на пода и започна да стреля. Тафт пак отвърна на огъня. Куршумите образуваха кратери в стените. Въздухът се изпълни с прах и отломки от мазилка. На персийския килим се появиха две грозни дупки. Безценно старинно канапе от орехово дърво и мрамор се сгромоляса, след като заблуден куршум строши на трески крака му. Порцеланова ваза, изрисувана със сини и червени пеперуди се пръсна на пода. Жълти рози плуваха в локви вода по килима. Разби се още една ваза, пълна с хризантеми. Във въздуха се изви вихрушка от златисти венчелистчета. Безразсъден гост на хотела отвори вратата си да види какво става. Пребледня и отново се скри вътре. Огледалото вляво от Чан се разби на хиляди диамантени частици и много от тях се забиха в лицето му, но той продължи да стреля.

Запълзя по корем. Шевовете на спортното му сако се разпориха и ленената дреха на стойност две хиляди долара се превърна в дрипа.

Не му вървеше. Само един от куршумите му попадна близо до целта, унищожавайки висящо растение над главата на Тафт.

От друга страна обаче, имаше късмет, че нито един от куршумите на Тафт не го улучи. Бяха направили дупки в стените, тавана и пода и съсипали няколко красиви и несъмнено скъпи мебели. Но нито един дори не одраска Чан. Негодникът изпразни два пълнителя и пак не го уцели.

Сега пистолетите на Чан бяха празни. Неясният силует на Тафт хвърли оръжията си и хукна зад ъгъла.

„Стреляш по мен, а? Е, тъпако, имаше само един шанс и ти го изпусна.“

Чан съблече съсипаното си сако и се претърколи на една страна. После стана. В ръцете си държеше ловджийската пушка „Байкал“ с рязана цев. Дулото беше дълго само трийсет сантиметра. Цевта беше леко набраздена, за да осигури на патрона широка и смъртоносна траектория. Патронът беше за диви патици и съдържаше оловни сачми, които от разстояние поваляха мишената. Изстреляни отблизо, раздробяваха корема на човека и го превръщаха в червено-сива пихтия.

Пушката беше полуавтоматична. Нямаше приклад. Оръжейният майстор на Чан го бе заменил с пистолетна ръкохватка от устойчив полимер.

Имаше пет патрона.

Чан зареди.

Лицето му беше зачервено, дишането му — учестено и гневът бе възпламенил сърцето му. Онзи мръсник Тафт се бе опитал да го убие. И сега единственото, което Чан искаше, беше да го ликвидира, затова трябваше да бърза.

Чу камбанките на асансьора. По дяволите! Чан хукна. Главните асансьори бяха зад него. Тафт сигурно бе търсил служебен асансьор. Чан бе довел като подкрепление само двама души: Тай и Уонг. И двамата наблюдаваха пътническите асансьори в главното фоайе на хотела. Ако се добереше до служебния асансьор, американецът щеше да има открит път за бягство. Чан започна да тича още по-бързо, колкото му държаха краката. Краят на коридора беше вляво пред него. Тафт бе завил надясно. Кучи син. Не можеше да е далеч.

Чан напрегна слух да чуе свистене на пристигащ асансьор и въздишка на автоматично отварящи се врати. Още не. Беше рано. Имаше време. Беше стиснал зъби от ярост, а тялото му беше напрегнато. До ъгъла, зад който Тафт бе изчезнал, оставаха само няколко крачки. Негодникът бе запазил един от трите си пистолета и сега чакаше там, готов да стреля, да убива и да се смее, докато се измъква, оставяйки Чан мъртъв след себе си.

Или поне така несъмнено мислеше американският бандит.

Но Тафт не знаеше какво е киатцу , сингапурската етика. Победата не е най-важното нещо, а единственото. Няма по-висша ценност за всеки търговец, директор и работник. И най-вече за Чан. От двайсет и седем години вярваше в тази етика и сега нямаше да загуби битката.

Колкото и да беше добър Тафт, Чан беше по-добър от него. Вярваше в това с цялото си сърце. Стисна пушката, протегна ръка зад ъгъла и натисна спусъка, преди да се появи пред очите на противника. Пушката го ритна като магаре, но той не обърна внимание на болката. Лампата угасна, строшена от изстрела. Чан падна на колене и отново стреля. В сумрака се разхвърчаха парчета от плътта на Тафт. Червени конфети, покрити с плат от сивото му спортно сако. Третият куршум го уцели в коляното. Бандитът се строполи на пода и се претърколи напред. Чан стреля отново и този път го улучи в корема. Разстоянието между тях беше само три метра. Куршумът разкъса вътрешностите на американеца, който падна пред месинговите врати на асансьора. На младини Чан изпитваше сексуална радост от такива гледки и с изненада и удоволствие установяваше, че мъжествеността му е възбудена при вида на умиращия враг.