Джо Гарбър - Искам те обесен

— Изглежда ще трябва да задържим бандита по грубия начин — каза и пъхна клечка между зъбите си.

Преди няколко минути американският престъпник бе изчезнал през вратата.

— Сър — прошепна Лиунг, — ами ако ни чака от другата страна?

Чан отговори на въпроса му, като изстреля четири патрона с кухи върхове във вратата. Никой не отвърна на стрелбата му. Кучият син, изглежда, бе избягал. Чан щеше да хукне след него, да го хване и да се реваншира за бягството, което унизи достойнството му. Трябваше повече да внимава. Анонимното обаждане за пристигането на Тафт бе предупредило полицията, че престъпникът е неотстъпчив. Чан се прокле, че се бе обърнал с гръб към опасния гангстер.

Сега преследването щеше да бъде изпълнено с емоции. Точно както му харесваше. Въоръженият Тафт беше някъде в коридора. Ако беше толкова опасен, колкото Чан предполагаше, американецът нямаше да използва последните няколко секунди, за да избяга, а щеше да се отдалечи достатъчно, за да намери скривалище — ниша, колона или някоя от плетените масички и столове, наредени в ъглите на коридорите в хотела. Там трябваше да бъде. Скрит. Да дебне, стиснал откраднатия полицейски пистолет, насочен към мястото, където скоро Чан щеше да се появи.

Чано обожаваше последния миг преди престрелката. Усещането беше по-приятно от секса. Кръвта пулсираше във вените му. Кръвното му налягане се повишаваше. Беше готов да убива.

Помоли се шепнешком. Макар че беше и методист, отправи молбата си към китайските божества. Те бяха по-смели, вършеха работата си по улиците на града и му се струваха подходящи за дадените обстоятелства. Но най-пламенната си вяра Чан пазеше за патроните на Федералната корпорация по оръжията, модел „ПД“, които проникваха най-малко на трийсет сантиметра дълбочина и причиняваха рана с размерите на пещера. Необходим му беше само един точен изстрел…

Пое дълбоко дъх. Чан беше добро момче. Неуязвим. Никой не може да убие добър човек.

Нищо подобно.

Той насочи напред пистолетите — единият в дясната, другият в лявата ръка — и се хвърли на пода. Плъзна се по дъските от тиково дърво и започна да пълзи по корем. И врагът беше пред него на по-малко от петнайсет метра разстояние. Виждаше се ясно. Чан присви очи и се прицели, готов да натисне спусъците на двата пистолета, когато ужасеният вик на чистачката раздра тишината на нощта.

„По дяволите!“ Беше се заблудил.

Не беше Тафт, а някаква дебела индийка в широк черен панталон и бяла блуза. Жената буташе количка, натоварена с хавлии, сапуни, парцали и кофи. Тичаше колкото й държат краката. Бягаше право към него.

Чан започна да й крещи да се маха от пътя му. Изтрещя пистолет. Мазилка и трески заваляха върху бягащата жена. Тя отново изпищя. По главата й се посипаха прах и парчета мазилка. Тя не спираше. Очите й се напълниха със сълзи. На устата й се появи пяна. Още един изстрел. Още един писък. Още прах и мазилка. Чан се претърколи обратно в стаята на Тафт. Виейки като ранен звяр, чистачката профуча покрай вратата. Чан протегна ръка, хвана я и я дръпна вътре.

— Майчице! — пищеше тя.

— Млъкни! — извика й той. — Стой тук и мълчи!

Жената се втурна към задната част на апартамента и се скри от погледа му.

Чан се хвърли към вратата. Тафт вече беше далеч, неясен силует в дъното на коридора. След миг щеше да изчезне зад ъгъла. Той се втурна след него.

Американският бандит изглеждаше твърде пълен, за да се движи толкова бързо. Но когато Чан стигна до ъгъла, Тафт беше още по-далеч и бягаше по стълбите, водещи към площадката пред асансьора.

Чан се ухили злобно и хукна след него. На партера пазеха две добри ченгета. Когато излезеше от асансьора, Тафт щеше да бъде мъртъв.

По дяволите! Американецът мина покрай асансьора, без дори да го поглежда, зави наляво и пак изчезна от погледа му.

Неприятно.

Сега беглецът беше на втория етаж на централния вестибюл на хотела. Там се намираха луксозните апартаменти, които струваха шест хиляди долара на вечер. Тафт можеше да вземе богат заложник и да се измъкне. Или по-лошо — да продължи да бяга. Коридорите в далечния край на вестибюла водеха до лабиринт от проходи, стълбища и аварийни изходи. Ако се измъкнеше от вестибюла, кучият син щеше да избяга от хотела. Чан Джин нямаше намерение да му позволи да го стори.

Завтече се нагоре по стълбището, като вземаше по три стъпала наведнъж и блъскаше двойните врати. Забеляза Тафт зад палмите в далечината и стреля четири пъти, макар че едва го виждаше.