Джо Гарбър - Искам те обесен

Джак потупа джоба си. Портфейлът беше там. А паспортът? Нямаше го. По дяволите! Дали не бе в панталона? Не. В якето? Не. Къде ли можеше да е?

И тогава си спомни.

Портфейлът беше в куфарчето, което Гейбриел му бе подарила по случай повишението. Той харесваше куфарчето. Допадна му и начинът, по който тя го изненада. Погледът в очите й. Бележката, която бе прикрепила за дръжката. „За да не ме забравиш, докато си в Сингапур… или някъде другаде.“

Разбира се, че нямаше да я забрави. Но за съжаление не можеше да забрави как напереният Саймън Бъртън й се беше лигавил. Но тъпакът Саймън нямаше шанс. Той беше минало. Тя бе избрала по-свестния мъж. За това нямаше по-добро доказателство от подаръка й — прекрасното куфарче. И изведнъж му се стори, че куфарчето се превръща в Гейбриел. Притиснеше ли го до гърдите си, все едно прегръщаше нея…

„Господи! — Очите му се отвориха. — Не съм във форма. Трябва да си легна. При това веднага!“

Ако беше по-бдителен, Джак щеше да забележи, че Раджив бе добавил към писмото си няколко набързо надраскани думи.

Джак, това лекарство е много силно. Глътни го непосредствено преди лягане. А ако си пил — не го взимай.

Добър съвет.

Въпросното приспивателно беше рохипнол, забранен в САЩ и продаван другаде само с рецепта.

Националният институт за контрол на лекарствените средства предупреждава, че рохипнол има стимулиращ ефект, когато се приеме в комбинация с алкохол. Резултатът е освобождаване на потисканите реакции и амнезия и може да предизвика празноти в паметта, дезориентация и чувство за безстрашие и агресивност в продължение на няколко часа. Приет с алкохол, премахва самоконтрола у човек и го прави безчувствен, макар да изглежда буден. Според медицинската терминология такива хора страдат от „автоматизъм“ — дума, означаваща състояние, подобно на сомнамбулизма. Загубил способността да разсъждава, човек се движи, но не съзнава какво прави. Наблюдателността му е притъпена, губи се способността за реална преценка на нещата. Той се държи като робот, програмиран да извършва само няколко примитивни функции за оцеляване, и е ръководен единствено от инстинкта си.

Макар че не го съзнават, хората, които са взели рохипнол, се превръщат в автоматони, лишени от съзнание, задръжки и разум. Всичко човешко в тях е приспано. Буден е само звярът и неговите страсти. Те не отговарят за действията си.

Всъщност те са опасни.

Като се изключат няколкото скъпи апартамента около вътрешния вестибюл, „Рафълс“ представлява огромен лабиринт от коридори със стаи от едната страна и градини от другата. Чан Джин разположи подкрепленията си до асансьора и последван от двама от хората си, хукна покрай вратите с месингови табелки, на които бяха написани имената на величия, бивши гости на хотела — Чарли Чаплин, Ава Гарднър, Андре Малро.

В този час на денонощието Сингапур беше тих. Дори да имаше шум, през дебелите стени, грамадните многолистни палми и преплетените увивни растения нямаше да се чуе нищо, освен забързани стъпки върху лакирания дървен под. Този хотелски анклав още живееше в двайсетте години — не шеметното американско десетилетие, а по-скоро златната ера на аристократични пътешествия, времето на непретенциозни пътувания с бавните самолети „Кюнард“, епохата без Си Ен Ен и с малко на брой вестници, когато благородниците са отсядали в хотели, където портиерите са наричали жените „мемсахиб“ и тържествено са им се покланяли.

Чан разкопча кобура. Подчинените му извадиха пистолетите си и ги хванаха с две ръце. Обикновено Чан държеше оръжието с една ръка. Това даваше шанс на мишената и правеше нещата по-интересни. Макар че тази вечер едва ли щеше да бъде интересно. Жертвата щеше да бъде уморена от пътуването и непредпазлива. Всичко щеше да свърши бързо. Дори нямаше да е забавно.

Той спря, промъкна се зад ъгъла и внимателно огледа пустия коридор. Сингапур беше твърде удобно място за човек с неговата професия. Всичко беше автоматизирано, следено с камери и с няколко изключения — например самият Чан — контролирано. Ако искаш да намериш някого, само трябва да проникнеш в базата данни на правителството. Там имаше информация за жилища, автомобили, хотелски резервации. В общество, което наблюдава всичко, лесно можеш да откриеш онова, което търсиш.

Например Тафт, който беше отседнал в апартамент 201 в най-отдалечения край на сградата. Уединена част на хотела. Тиха. Но не за дълго.