Джо Гарбър - Искам те обесен

Макар че Тафт не умираше, а вече беше мъртъв. Вонята на червата му беше достатъчна. Чан разбра, че го е убил и не е необходимо да стреля отново. Но в ловджийската пушка бе останал още един патрон и нямаше да е лошо да пръсне черепа на този лайнар. Изправи се, пъхна крак под рамото на мъртвеца и преобърна трупа. Насочи дулото към лицето на Тафт и сложи пръст на спусъка.

Убитият беше смугъл филипинец. Не беше Тафт. Американецът беше избягал зад ъгъла, след като излезе от хотелската стая. Чан се обърна надясно. Този човек беше друг наемен убиец, подкрепление на тайландеца, когото Чан бе ликвидирал в апартамента на Тафт. Преобразен от гняв и псувайки както никога дотогава, натисна спусъка, но изпита изненадващо малко радост от резултата.

Сънят е спасение, но само ако не е обезпокоен от сънища.

От две минути и четирийсет секунди Джак сънува много обезпокоителен сън.

Той винаги спи дълбоко, макар че понякога го спохождат кошмари. Тъй като е обикновен човек, редките му среднощни страхове са обичайните психически клишета, прозаичните опасения на индивид, който води прозаичен живот и чието спящо съзнание няма достатъчно въображение, за да измисли истински ужасии. Сънищата на Джак са банални: как се озовава гол на публично място, как отива на зъболекар, защото му се клати зъб, как пада от голяма височина или пък е измамен от жената, която обича.

Но сега, изтощен от умора и под въздействието на силно приспивателно и алкохол, Джак сънува различен кошмар. В съня му се промъква тъмна сянка — хищна, с необуздан атавистичен аспект. Движи се като дим — безшумно, плавно и привидно хаотично, и все пак в движенията й, които са целенасочени и подтиквани от хладнокръвна лукавост, има ужасяваща прецизност. Съществото в съня му е обсебено от цели и стремежи. Затова е въоръжено с намерението да го осъществи. Не може да се каже, че изпитва емоции. Това е безчувствен звяр. И въпреки това е тласкано от тъмни потребности, от унищожителна цел, на която не може да устои.

Джак Тафт, оплетен в мрежите на подсъзнанието и на съня, не е в състояние да извика и да се събуди. Той само може да наблюдава как се развива кошмарът и да се моли на Бога утрото да настъпи по-скоро.

От посипаната със снежнобял чакъл алея за коли пред „Рафълс“ до широката веранда с огромни стъклени врати водят три големи стъпала. Зад портала със завеса има безупречно чист червен килим, предназначен да увери богатите гости, че са добре дошли.

Зейтун Бинте Самсудин отвори вратата на таксито. Беше се преоблякла в елегантни джинси „Ливайс“, удобни платнени обувки и широка мъжка памучна риза, която макар и твърде голяма за нея, подчертаваше сексапилността й.

— Почакайте малко, ако обичате — каза тя през рамо на шофьора. — Няма да се бавя.

Наблюдавайки съблазнителния й задник, докато Зейтун крачеше към главния вход на хотел „Рафълс“, той си помисли, че би я чакал цял живот.

Тя не бе направила и пет-шест крачки, когато съзря господин Тафт. Сърцето й неочаквано подскочи. В самолета й се бе сторило, че в него има някаква тъга и уязвимост, които привличат всяка жена. За своя изненада осъзна, че се радва да го види отново.

Той излизаше от хотела. Бързаше. Дясната му ръка беше в джоба на сакото. Изражението на лицето му беше съсредоточено. Зейтун остана доволна. Господин Тафт изглеждаше много по-буден, отколкото когато слизаше от самолета. Несъмнено се бе съвзел бързо от пътуването.

— Господин Тафт — извика тя и вдигна ръка.

Той слизаше по стъпалата. Хубав и атлетичен. Погледна я в очите и каза нещо странно и неочаквано.

— Приятел — дрезгаво прошепна господин Тафт.

Гласът му прозвуча особено. Следващата му постъпка беше още по-странна. Той прегърна Зейтун през кръста, притегли я към себе си и бързо я поведе към чакащото такси. Преди да разбере какво става, Зейтун отново седеше в таксито, а господин Тафт беше до нея.

Шофьорът се намръщи. Такава красива жена, твърде млада за американеца на средна възраст, който явно й беше любовник. Той знаеше къде да отиде. Дамата вече му бе казала адреса си — една от трийсетгодишните жилищни сгради в Тоа Пейо, недалеч от парка резерват „Макричи“. Стискайки зъби от ревност, шофьорът включи таксиметъра и изпрати до компанията си съобщение по сателитното радио, после настъпи газта.

Колата се стрелна по Бийч Роуд и зави наляво по Сий стрийт. Гумите изсвириха. Зейтун изпищя. Резкият завой я тласна към господин Тафт. Изведнъж се озова в ръцете му. Той още я държеше през кръста. Тя се изчерви силно. Сигурно я бе помислил за ужасно нагло момиче.