Джо Гарбър - Искам те обесен

Четири месеца по-късно

Оливия Тачър избърса сълзите си. Сватбите я разплакваха. Мислеше, че сърцето й е много състрадателно и в известно отношение наистина беше така.

Булката беше прекрасна. Цялата в бяло. С букет от рози. Облечен в смокинг, младоженецът изглеждаше много мъжествен. Оливия одобряваше това, че той не е нервен като повечето мъже на такива церемонии. Най-хубавото беше, че имаше и истински свещеник и всички ритуали бяха уважени. Това беше най-идеалната сватба, на която бе присъствала.

С изключение на неприличната постъпка на Джак Тафт.

Той бе целунал булката твърде страстно и твърде дълго. Оливия видя, че Чан Джин се ядоса. Пръстите му трепнаха, сякаш искаше да стисне Джак за гърлото. Гейбриел също гледаше гневно.

Джак само се усмихна самодоволно. Беше се променил. Дори настояваше да го наричат „Джон“. Оливия реши да проучи каква е тази работа.

Странно, но новото име му подхождаше. Беше отслабнал и сега изглеждаше много добре. Истински кум, издокаран в смокинг с медал за граждански заслуги, какъвто носеше и Чан.

Оливия се надяваше, че снимките ще станат хубави. Предишния ден, когато старши министърът Лий Куан Ю ги награждаваше, тя непрекъснато ги снимаше с фотоапарата. После, след речите пред сградата на правителството на Сингапур, се бе опитала да ги снима заедно, докато се ръкуват. Но неизвестно защо всеки тръгна в различна посока.

Е, Оливия щеше да има и други възможности да снима тези двама красиви мъже. След като Чан и очарователната му съпруга се върнеха от медения си месец, наскоро пенсиониралият се старши офицер щеше да пристигне в Ню Йорк като представител на Сингапур по въпросите на културата в Обединените нации. Това беше странна длъжност за бивш полицай, но й казаха, че правителството много е настоявало за назначението на Чан Джин.

Оливия се загледа в гостите на сватбеното тържество. Улови погледа на Чан и кимна. Той се усмихна. Зейтун пусна ръката му и й махна.

Според Оливия двамата щяха да живеят добре в Ню Йорк. Тя си напомни, че веднага след пристигането им трябва да представи господин и госпожа Чан на подходящите социални кръгове. Това беше най-малкото, което можеше да направи за тези две прелестни деца.

Огледа се за Джак и Гейбриел. Кумът трябваше да е до младоженеца. Или поне така мислеше Оливия. Не. Джак и Гейбриел стояха в отсрещния ъгъл на залата. Бяха страхотна двойка. Той — горд и властен лъв, а тя — неговата покорна лъвица.

Оливия се вгледа изпитателно в Джак. Нямаше съмнение, че той се бе променил. Беше станал по-хубав и по-мъжествен. Доказваше се като необичайно добър изпълнителен директор на „Ел Би Тек“ и това предполагаше различни възможности. След скандала и оставката на Джоуел компанията работеше по инерция и без главен изпълнителен директор. Нямаше да е лошо да издигне човек с таланта на Джак.

Наказанието на Джоуел беше напълно заслужено. И светкавично. Веднага щом чу новината за любовната му афера с Денис, съпругата му поиска развод и обезщетение, възлизащо на десетцифрена сума. Скоро след статията на Гейбриел в „И Пи Ес“ акционерите на „Ел Би Тек“ го дадоха под съд. Джоуел щеше да прекара остатъка от живота си в съдебната зала. Обаче не можеше да се каже същото за Саймън Бъртън.

Какво зрелище беше само! Оливия никога нямаше да забрави Джак. Ранен, разрошен, мръсен и със скъсани дрехи, направо от летището, той нахлу в апартамента на Гейбриел и с глас, който Оливия не подозираше, че притежава, изръмжа:

— Искам да ти задам само един въпрос, Гейбриел. Откъде онзи нещастник Бъртън знаеше, че заминавам за Сингапур?

И тогава Гейбриел изведнъж разбра всичко. Сетне изтърси нещо, съвсем неподобаващо на възпитана дама. Джак излезе. Двете жени се втурнаха след него. Но той бе хванал такси. Разбира се, те знаеха къде отива. Но съвсем не подозираха какво ще направи. Джак строши остъклената врата на жилището на Саймън, изтръгна я от пантите и провеси през прозореца окървавения австралиец. Едва го разубедиха да не го хвърли.

Саймън обаче не им беше особено благодарен за този жест. Но в края на краищата какво би могло да се очаква от човек като него, който смъртно бе намразил избраника на бившата си любима и се бе опитал да го натопи в извършване на углавно престъпление с илюзорната надежда, че щом е отстранен от пътя, Гейбриел ще се върне в обятията му.

Горката Гейбриел! Не беше на себе си от гняв, задето не се бе досетила, че Саймън е в дъното на цялата история. Проклинаше се. Не бе обърнала внимание на факта, че Саймън, който не би трябвало да знае за пътуването на Джак, я бе поканил на среща, защото „прехваленият й чиновник в транспорта на стоки“ е в чужбина. Освен това безгрижно бе признал, че знае за подаръка й. Тя трябваше веднага да се досети, че е ровил в кабинета й и е намерил куфарчето и бележката, в която Гейбриел пожелаваше на Джак приятно прекарване в Сингапур.