Джо Гарбър - Искам те обесен

— Хей, Чан, имаш ли резервен пистолет?

Обърна се. Тафт беше в ужасен вид. Лицето му беше изцапано с черно, ризата — скъсана и десният крачол на панталона — съдран. На крака си имаше неприятна рана и лицето му кървеше. Бе готов да се обзаложи, че Тафт скоро щеше да започне да отрезвява и тъй като е цивилно лице, ще припадне от угризения. Състраданието изискваше да се пошегува с него.

— Разбира се. Винаги нося.

— Би ли ми го дал за малко?

Той сви рамене. Тафт, изглежда, беше в особено състояние. Но какво пък, по дяволите. И Чан беше превъзбуден.

— Не виждам защо да не ти го дам.

Револверът „Сайдуайндър“ бе паднал, докато Чан скачаше от крана, но пистолетът „Берета“ още беше в джоба му. Той го даде на Тафт.

— За какво ти е?

Той се ухили. Очите му бяха зачервени и светеха с безумен плам. Ченгето трябваше да забележи тези очи, да се замисли за налудничавия им блясък и да осъзнае, че Тафт още е опиянен от случилото се.

— За да те убия, копеле.

Тафт насочи пистолета в лицето му.

— Хвърли оръжието, Тафт — извика По Кей Сионг.

Чан отмести очи от лицето на Тафт. По стоеше на пристана, на пет-шест метра от тях. Беше намерил револвера „Сайдуайндър“, а Чан беше сигурен, че в оръжието са останали два патрона.

Ръката на Тафт се разтрепери. Беше полудял от делириума на сражението. Безумието беше изписано на лицето му. Проклетият глупак щеше да се опита да се обърне и да застреля По.

— Направи каквото ти казва, Тафт. Прицелил се е в главата ти и е твърде близо, за да не улучи.

Очите на Джак се изцъклиха. Чан бе виждал хора, изпаднали в такова състояние, и знаеше, че трябва да се страхува от тях.

— Ще умреш, Тафт. Прави каквото ти казва.

Той не слушаше. Беше се пренесъл там, където не чуваш нищо друго, освен гласовете в главата си. Напрегна се и Чан разбра, че проклетият тъпак ще опита нещо.

Чан се изплю в лицето на Тафт, който трепна. За миг Чан се уплаши, че американецът ще го застреля.

— Какво… — прошепна Тафт.

— Хвърли проклетия пистолет, тъпако. Направи каквото ти казва.

Чу се едва доловимо „Ох“ и беретата изтрака на земята в краката на Чан.

Лицето на Тафт беше безизразно. Той се обърна. Сионг се отпусна, но съвсем леко. Чан пое дълбоко въздух.

— По — с любезен тон каза той, — половината ченгета в Сингапур ще бъдат тук всеки момент. Ако натиснеш спусъка, единственото, което ще получиш, ще бъде безмилостна присъда.

Сионг поклати глава. И неговият глас беше спокоен и учтив, сякаш приятелски разговаряше със съседа си:

— Не е така, старши офицер. Ще спечеля нещо друго. Ти много добре знаеш коя е най-голямата награда.

— Коя?

Чан погледна Тафт, който бе застинал на мястото си като каменна статуя.

— Ястие, което за разлика от мен ти си вкусвал често. Отмъщение.

— Не си заслужава, По.

Тафт трепереше. Онова, което бе извършил, сега му въздействаше и не му харесваше. „Как се чувстваш, след като си убил хора, Тафт? Особено когато знаеш, че те бива за това.“

— Може би. Но ми остана само отмъщението.

Чан сви рамене.

— Господи, направи нещо! — дрезгаво прошепна Тафт.

— Не се тревожи. Сложил съм си бронежилетка — изсъска той.

— Ами аз? — изхленчи американецът.

— С теб е свършено — отговори Чан. Вече не харесваше Тафт. — Хей, По. Преди да натиснеш спусъка, би ли ми казал защо искаш да очистиш този глупак?

— Заради наркотиците, разбира се. Както казах снощи.

— Глупости. В куфарчето на Тафт имаше улична дрога. Боклук.

— Ясно — измърмори американецът.

Още едно парче от ребуса намери мястото си.

Сионг въздъхна, изразявайки искрено съжаление:

— Ах, колко немарливо. Но в края на краищата тя е много нехайна жена, нали?

— Тя? — попита Джак. — Имаш предвид Денис Доналд?

— Точно така, господин Тафт. Поздравявам ви за съобразителността. Вие сте умен и опасен, както ме предупреди госпожица Доналд. Вероятно дори повече.

По се прицели в Тафт. Сега той беше по-голямата заплаха и следователно трябваше да се отърве първо от него.

— Какво сте намислили вие двамата? — попита Джак.

— Сделка. Бизнес.

— Електроника от списъка с нещата, забранени за износ? Пренасяна нелегално в пратки, предназначени за порядъчен клиент? И после засечена и препращана към Китай, Ирак или другаде?

По кимна.

— Винаги се намират купувачи, които са готови да платят много на доставчиците на желаната от тях стока.

— Големи пари?

— Най-важното е приятелството, не парите. Надявах се, че влиятелните ми чуждестранни приятели ще бъдат завещанието ми към наследниците. Но им оставих само пепел. И обвинявам вас за това. — Сионг изтегли назад петлето на револвера. — Госпожица Доналд е глупава жена. Ако тя не се беше усъмнила в способностите ми, не бе сложила наркотици в куфарчето ви и не бе повикала старши офицер Чан Джин, моите черноработници щяха да ви ликвидират в хотелската стая. И нямаше да се стигне до този неприятен край. Откровено казано, предпочитам сега тя да е пред мене.