Джо Гарбър - Искам те обесен

Достойнството изискваше По да присъства на убийството им. Не трябваше да закъснява. Той ускори крачка.

Пълният с хора микробус „Хюндай“, движещ се по Ийст Коуст Експресуей, намали скоростта, подготвяйки се да завие към пристанището. Кола с телевизионен екип също се насочи натам. След тях пое още един микробус.

Вой на сирени раздра нощната тишина. Шофьорът на микробуса погледна през прозореца. Надолу по пътя пулсираха червени и сини светлини.

Премълчавайки въпроса си, той сви рамене и погледна шефа си, който поклати глава.

— Какво става? — попита единият от главорезите на задната седалка на микробуса.

Водачът се вторачи в групата полицаи пред главния вход на пристанището и мрачно каза:

— Вдругиден братството ще избира нов Тцунг-ли .

— А утре?

— Утре ще събираме дарения за отбранителния фонд на По Кей Сионг. Или за негов паметник.

— Неприятности, Тафт! — извика Чан.

— Сега пък какво има?

Чан се бе вкопчил в предния ляв крак на крана.

— Един тип току-що започна да се катери от твоята страна.

Той се вторачи в мрака. Не видя нищо от своята страна, но забеляза, че някой се промъква към Чан. Движеше се приведен и държеше нещо в ръцете си. Джак се опита да се прицели. Човекът бързо се скри зад задното колело. Джак извика:

— И от твоята страна има някой.

— По дяволите, имаме проблем. Мисля, че лайнарят зад теб държи „Инграм“.

— Какво е това?

— Лоша орисия. Оръжието на специалните сили във Виетнам. Изстрелва хиляда четирийсет и пет куршума в минута.

— Картечница?

— Нещо подобно. Картечен пистолет.

Чу се звук, наподобяващ рязане на метал. Върху стената на контролната кабина се изсипа градушка от куршуми. На стоманения под издрънчаха счупени стъкла. Вятърът засвири през строшения заден прозорец. Колкото и да беше добре направено, бронираното стъкло не можа да издържи.

— Ето, това е — добави Чан.

Джак видя света сякаш през жълта завеса. Почувства се зареден с енергия, овладял гнева си и готов да го превърне в оръжие. Сега не съществуваше нищо друго, никакъв разум, нито логика, а само въодушевлението от бойните действия — дейност, изискваща пълна концентрация.

Той се подаде от страничния прозорец на кабината. Ръцете му здраво стискаха пистолета. Не виждаше човека зад кабината, който току-що бе изстрелял трийсет куршума по него, но забеляза мъжа, спотайващ се зад Чан. Сянката стоеше неподвижно и се прицелваше. Идеална мишена. Джак го уби с един-единствен куршум.

Наблизо отекна друг изстрел. Чан се бе подал зад крака на крана. Беше се подпрял на обръча на стълбичката. От огромния му револвер излезе гъст пушек. Двама мъже паднаха пред набиращия скорост кран и се простряха безжизнени на асфалта.

— Моят пръв тупна на земята — похвали се той.

Въодушевен, Джак изрева:

— Моят беше по-висок!

По Кей Сионг чу хвалбите на враговете си в далечината. За свое учудване усети, че лицето му се зачервява — предупреждение за обземащи го чувства, крайно неподходящи за ситуации като предстоящата.

Сионг положи усилия да се овладее. Всичко това беше непоносимо. Чан и Тафт се подиграваха с членовете на братството.

Цяла Азия щеше да се смее на „Чиу чоу“, ако се проваляха тази вечер. Другите престъпни босове щяха да осмиват По Кей Сионг, некадърен, клатушкащ се от немощ и старост глупак от Сингапур, командирът, който не можа да воюва, Тцунг-ли , чиято армия бе победена от един-единствен полицай, подкрепян от дебел западен бизнесмен. Кой от нас би искал да прави бизнес с палячо като По? Кой желае да се съюзява с такъв ненадежден човек? Кой би рискувал наказанията, предвидени за търговия със забранена електроника, щом По не може да поддържа реда в собствената си родина и територия?

Никой.

Щяха да го отбягват. След като всичките му мечти и планове се разбиеха на пух и прах, той щеше да остане последният Тцунг-ли в Сингапур, онзи, който окончателно бе затрил някога велико братство, и името му щеше да бъде опозорено.

Щеше да се превърне в посмешище.

По изгаряше от срам. Сега само кръвопролитието можеше да спаси честта му.

Чан стреля още веднъж. Револверът „Сайдуайндър“ избълва жълт пламък, изгърмя като оръдие, отскочи високо и силно и мигновено се насочи към друга мишена.

Улученият мъж се завъртя като дервиш и разпери ръце. Пистолетът му излетя и описа спирала в мрака. Главорезът се стовари в краката на друг бягащ бандит, който го прескочи. Чан го повали по време на скока. Мъжът се разтресе, прегъна се на две и се строполи на асфалта. На лицето му бе изписана изненада.