Джо Гарбър - Искам те обесен

Кранът ТТ171 беше боядисан в жълто. Отстрани с големи черни букви пишеше: ПРИСТАНИЩНИ ВЛАСТИ СИНГАПУР.

Джак видя контролното табло на стената и разбра, че се намира в асансьора на крана. Платформата можеше да го издигне на четирийсет метра над земята към портала и тежкия мотор. Тази идея не му се понрави. Там, високо над земята, нямаше къде да бяга, а това беше последното, което искаше.

Нужна му бе оперативната кабина, където бяха контролните уреди на крана.

Наведе се, излезе и се качи на стълбичката. Ако нещата не се бяха променили, откакто работеше на доковете, на крана трябваше да има две оперативни кабини — едната на портала, а другата — на приземното ниво. Само трябваше да влезе вътре!

Той започна да се катери по металната стълбичка, която беше влажна от мъглата. Чорапите му се намокриха.

— Не бързай — прошепна някой.

Джак замръзна на мястото си.

— Онзи мръсник Чан е от другата страна на това нещо — добави гласът.

В сенките под Джак се криеха двама мъже.

— Аз ще го очистя — заяви нисък, плешив човек.

— Не, той е мой. Дължа му го — възрази партньорът му — висок, мършав и с превръзка на лицето.

Джак затаи дъх. Други ловци дебнеха плячката, която искаше той. Добре, нека да я вземат. Врагът на врага ми е мой приятел. Бягството невинаги е изборът на страхливеца.

Внимателно и предпазливо, той направи крачка нагоре, после още една.

— Заради него миналата седмица загубих сто хиляди. Аз ще го пречукам.

— Аз съм по-старши, Сам.

Оперативната кабина не беше далеч. Оставаха още няколко метра. Сърцето на Джак биеше като обезумяло. Искаше му се да поеме дълбоко въздух. Наложи си да диша бавно. Въздухът беше горещ като в пещ. Джак се изпоти. Капка пот се стече по слепоочието му и падна в лявото му око. Опари го. Не смееше да вдигне ръка да я избърше, затова примигна. И направи още една крачка.

— Искам го, Тенг. Няма да ти позволя да ми отнемеш славата.

— Ще я споделим. Имаш ли нож?

— Разбира се.

— Аз ще го застрелям, а ти ще го накълцаш на парчета. Вземи какъвто сувенир желаеш. Онова, което според теб най-много ще се хареса на По.

— Тогава го простреляй в корема. Искам да е жив, когато пъхна ножа между краката му.

— Отлично предложение.

Още три-четири метра и Джак стигна до кабината, отвори вратата, хвърли се на пода и най-сетне си пое дълбоко въздух.

Тенг Куоенгми пълзеше зад прикритието на предното колело на крана. Хубавият му вълнен панталон беше съсипан. Но тази цена не беше висока.

Той надникна зад прикритието си и облиза устни. Чан беше на не повече от десет метра. Глупакът приклекна, извади зарядно устройство от джоба си и се приготви да зареди един от онези абсурдно мощни револвери, които толкова обичаше. До него стоеше друго ченге. Тенг се запита дали първо да не очисти младежа. Лоша идея. Чан беше твърде опасен.

Тенг се промъкна напред и се наведе над колелото на крана. И изведнъж усети вибрации в земята под него, грохот на огромни машини, бавнодвижещи се по релси. В забулената от мъглата далечина прозвучаха клаксони и сирена, предупреждаваща работниците, че някой от крановете се готви да вдигне поредния тежък товар.

Револверът беше предпочитаното оръжие на Тенг. Автоматичните пистолети имаха твърде много движещи се части, за да бъдат надеждни, и имаше опасност патронът да се заклещи между пълнителя и гнездото. А това беше фатално, ако врагът е близо. Но револверите бяха елементарни неща, на които можеше да се има доверие.

Тази нощ Тенг Куоенгми се бе доверил на „Ругер Блекхоук“, .357 магнум с дълга цев. Той се обърна на една страна и сложи крак на студения метал на колелото на крака. Протегна дясната си ръка и подпря ръкохватката на револвера на асфалта. Повърхността беше равна, а мишената — близо. Целта беше неподвижна. Тенг леко трепна, когато чу звука на втора предупредителна сирена. Прошепнати тихо, за да ги чуе само Сам Лин, последните думи на Тенг бяха:

— Добре, духачо, лапни това.

Човешкото сърце е орган с особена мощ. Ако обезглавят затворник, осъден на смърт, което не е необичайно наказание в Изтока, енергично пулсиращите сърдечни мускули изтласкват от внезапно прекъснатите артерии фонтан от кръв, бликащ на четири-пет метра височина.

Кранът, пуснат в движение от Джак, който не знаеше, че Тенг Куоенгми е легнал на релсите пред колелата, беше проектиран да вдига четирийсет тона и беше в състояние да превърне в пихтия всичко, намиращо се на пътя му — метал, камък или плът. Високата стоманена структура разряза тялото на Тенг на две. Бликна фонтан от кръв.