Джо Гарбър - Искам те обесен

Натисна бутона на предавателя.

Но не каза нищо.

„Няма друг начин. Сионг подгонва Тафт. Аз очиствам Сионг. Цяла шайка бандити отиват в затвора. Отдавам дължимата заслуга на Тафт и му благодаря. Ако загине, ще издигнат паметник в негова чест. На голяма, медна плоча ще пише: «На приятел, пожертвал живота си за сингапурската полиция». Птиците ще цапат главата му и аз ще бъда щастлив и доволен.“

— Хал, обажда се Чан Джин.

Радиопредавателят изпращя.

— Да, шефе.

Чан долови нежеланието в гласа на ефрейтора. Лиунг също знаеше какъв ще бъде крайният резултат от плана на Чан. Е, можеше да се лъжат един друг, че Тафт ще оцелее. Но тази вероятност беше малка. Главорезите на По нямаше да знаят, че той има пистолет с празни гилзи. Натиснеше ли спусъка, щяха да го застрелят. Да се преструват, че няма да стане така, беше удобна измислица, мехлем, с който намазваш съвестта си, за да не те гризе толкова силно. Е, да, онова, което си направил, е убедило правителството да не те наказва и е довело до ликвидирането на множество лоши типове. Но един от онези типове не беше лош. И затова лъжеш себе си, така както смяташ да направиш и с всички останали. „Днес загина един смел човек, който доброволно предложи да се представи за наркотрафикант, за да ни помогне да изправим пред правосъдието последния Тцунг-ли на братството «Чиу чоу» в нашата страна. Като всеки сингапурски полицай и аз отдавам почит към паметта на… На кого? На един абсолютно невинен нещастник, който ме ядоса!“

Между тях имаше двайсет коли и в мъглата ефрейтор Лиунг едва виждаше стоповете на автомобила на Чан.

— Шефе? Чуваш ли ме?

Чан не отговори. Радиопредавателят изсъска.

— Шефе?

Стоповете на Чан изчезнаха. Старши офицерът бе завил по отклонението за Лоуър Делта Роуд. Хал Лиунг беше дисциплинирано ченге и включи мигача.

— Шефе, моля те, отговори.

Никакъв звук. Лиунг прехапа устни, настъпи газта и рязко взе завоя. Задните гуми се плъзнаха по настилката. Хал инстинктивно завъртя волана и колата се понесе напред.

— Шефе, тук е ефрейтор Лиунг. Добре ли си, шефе?

Чу се дълбока въздишка и после:

— Да, Хал, добре съм.

Лиунг пое дълбоко въздух. Никак не му се искаше да прави това. Но заповедите бяха заповеди и младшите офицери не противоречаха на старшите. Никой в Сингапур не поставяше под съмнение властта. В устата му сякаш имаше пепел. Той произнесе думите, които преди няколко часа бе репетирал с Чан:

— Шефе, следиш ли заподозрения беглец Джон Грегъри Тафт?

Последва дълга пауза, сетне Чан рече:

— Да. Следя беглеца Джон Грегъри Тафт на монитора.

— Шефе, можеш ли да ми кажеш координатите или настоящото местонахождение на обвиняемия? — Думите имаха вкуса на лошо сготвено развалено месо, на гнило и на разложение. — И би ли говорил силно и бавно, шефе? Имам проблеми с радиопредавателя.

Лиунг зачака отговора на Чан. Мъглата се сгъстяваше и падаше все по-ниско. Видимостта беше десет метра. След петнайсет-двайсет минути нямаше да се вижда нищо.

— Повтарям, шефе. Можеш ли да ми кажеш координатите или настоящото местонахождение на обвиняемия?

Автомобилът на Чан бе спрял. Стоповете още светеха. Но вратата беше отворена и лампата вътре — запалена. Лиунг удари спирачки. Чан седеше зад волана.

— Чуваш ли ме, шефе?

— Да, Хал.

— Какви са координатите и местонахождение на обвиняемия, шефе?

— Двайсет и две точка осем вертикално и сто деветдесет и четири хоризонтално.

Стомахът на Хал Лиунг се сви от онова, което старшият офицер току-що направи.

„Лейди Джейд“ пореше вълните в залива на яхтклуба. Близо до брега яхтата можеше да се движи с трийсет и седем възела, разпенвайки черните вълни. В открито море беше невъзможно да се плава с тази висока скорост. Сингапур обслужваше сто хиляди презокеански кораба годишно. На всеки три минути пристигаше или заминаваше един от тях, а по всяко време в пристанището имаше осемстотин закотвени кораба. Само глупак можеше да се движи с висока скорост в пренаселените сингапурски води.

По стоеше на оскъдно осветения мостик и се взираше в мрака.

— Струва ми се, че годините натежаха на Чан Джин — тихо каза той на Тенг Куоенгми. — Вече не е такъв, какъвто беше.

Тенг, мършав и вечно гладен като вълк, намести превръзката на лявата страна на лицето си.

— Защо смяташ така?

— Замисли се за жалката пародия, която разигра пред американското посолство. Непогрешимият Чан Джин позволява на престъпник да избяга с кола с ключа на стартера. После започва да го следи — без да бърза и небрежно. Само две коли и двама човека. Планът му не е ли безсрамно очевиден?