Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Моля, кажете пълното си име за съда.

— София Мириам Баста Мансини.

Гласът й не беше силен, нито накъсан, а дълбок и мелодичен, излъчващ мир и спокойствие. Дейвид Айшаг, Дани Макгуайър и Мат Дейли помнеха този глас отлично и всеки от тях усети как сърцето му се свива, когато го чу.

Елън Уотс започна нежно:

— Госпожице Баста, бихте ли ни описали как се запознахте с господин Мансини и какви бяха отношенията ви с него?

— Бях на четиринайсет години. Живеех в сиропиталище в Куинс, Ню Йорк, а Франки бе прехвърлен там от друг дом.

— И двамата станахте приятели?

— Да. Повече от приятели. Обичах го.

Всички в съда завъртяха глави към Мансини, за да видят реакцията му, но лицето му си остана безизразно както винаги.

София продължи:

— В началото той беше различен. Беше невероятно красив, умен и чаровен. А и се държеше с мен различно.

— В какъв смисъл?

— Говореше с мен. Слушаше ме. И ме уважаваше. Никога не се опита да ме докосне.

— Имате предвид сексуално?

София кимна.

— Другите момчета и мъжете от персонала… всички те ме насилваха за секс.

Мат Дейли прехапа долната си устна толкова силно, че тя прокърви.

— Но не и Франки. Той беше различен и ги държеше далеч от мен.

Елън Уотс замълча за миг, за да остави думите на София да впечатлят слушателите, особено съдебните заседателки.

— Казвате, че сте била тормозена сексуално, докато сте живяла в сиропиталището? — попита тя накрая.

София кимна и сведе глава.

— Не знаех какво точно е сексуален тормоз по онова време. Мислех, че просто така става. Но Франки ме накара да видя всичко по различен начин. Казваше ми, че съм красива и специална. Имах книга за една принцеса от Мароко и я четяхме заедно. Той по някакъв начин открил, че принцесата била моя баба. Знаел някои неща за миналото ми, например какво е станало с майка ми и сестра ми. Нали разбирате, имах близначка, но бяхме разделени.

Докато говореше за миналото, нещо странно се случи с лицето на София. Очите й добиха леко оцъклен вид, сякаш бе под хипноза.

— Другите не вярваха, че произхождам от важно семейство. Завиждаха. Но Франки разбираше. Знаеше. Обичаше ме.

— София, сега разбирате, че това не е истина, нали? — каза нежно Елън Уотс. — Историята за принцесата не е вашата история. А писмото от адвоката за вас и близначката ви Ела е нещо, което вие и Франки сте измислили, нали?

За момент по лицето на София се изписа паника. После, като човек, който се събужда от дълбок транс, тя промълви тихо:

— Да, сега го знам. Не беше истинско.

— Но навремето сте вярвали, че е истина. И тогава сте променили името си на София Баста, нали? Баста е било името на мароканското семейство от книгата.

— Казаха ми това по-късно. Да, така мисля.

София изглеждаше толкова объркана и окаяна, че Мат Дейли не можеше да го понесе. Дори за Дани Макгуайър бе трудно да повярва, че подобно психическо объркване може да е само театър.

— И след като станахте София, как се развиха отношенията ви с Франки? Кога връзката ви стана физическа?

— Чак след като се оженихме. Но дори и тогава… ние рядко… той всъщност не искаше.

— Не искаше да прави секс с вас?

— Не.

— Подозирахте ли, че може да е хомосексуалист?

— Не. Никога. Той ме обичаше и беше страстен в други отношения. Трябва да разберете… аз… аз нямах живот, а Франки ми даде живот. Спаси ме. Не задавах въпроси. Радвах се.

— Значи се оженихте и отидохте в Калифорния.

— Да. Франки беше гениален. Можеше да отиде навсякъде, да прави всичко. Но му предложиха работа в адвокатска кантора в Калифорния и затова се преместихме там. Имахме нов живот, затова той ни даде нови имена. Той стана Лайл, а аз бях Анджела. Бяхме много щастливи… отначало.

— И като Анджела се запознахте с Андрю Джейкс?

София закърши ръце.

— Да. Анджела се запозна с Андрю. Лайл го уреди.

Тя заговори толкова естествено в трето лице, че отначало хората почти не забелязаха. Но когато дълбините на шизофренията й зейнаха, из залата се понесоха ахкания.

— Горката Анджела. Тя не искаше да се омъжва за него. Не искаше той да се доближава до нея. Беше толкова… стар — потръпна София. — Гадеше й се всеки път, когато я докоснеше.

— Тя? — Елън Уотс зададе въпроса, който бе на устата на всички в залата. — Нямате ли предвид себе си, София?

— Не! Това беше Анджела. Разказвам ви за Анджела, нали? Моля ви, не ме обърквайте. Толкова ми е трудно да си спомня — изстена тя и притисна ръце към слепоочията си. — Анджела не искаше да се омъжи за Андрю Джейкс. Тя беше чудесно момиче. Но Франки я накара. Той каза, че Андрю Джейкс трябвало да бъде наказан за извършеното от него, а Анджела била създадена, за да го накаже. Нямаше изход.