Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Франсис Лайл Мансини винаги е бил красиво дете — обясни доктор Петридис. — Дори като малък имал същата тъмна коса, сини очи, мургава кожа и спортно тяло, които виждате днес в съдебната зала. Същото лице и тяло, които го правели фатално привлекателен мъж. Но хубостта на Франки била и неговото проклятие.

— Как така?

Лекарят се поколеба, преди да отговори. Обясни как първите осем години от живота на Франки били щастливи. Но един ден, няколко седмици преди деветия му рожден ден, баща му, флотски офицер, прочут с егоизма, женкарството, хубостта и апетита си към риск, очевидно наследени от сина, изоставил майка му Лусия и трите им деца, отплавал за Филипините и там си създал нов дом с много по-млада жена. Любимата майка на Франки била съсипана от това предателство и никога не си възвърнала самочувствието, нито се усмихнала отново. Франки описвал по време на сеансите с лекаря какво изпитвал, докато наблюдавал рухването й.

— Лусия Мансини се омъжила за много по-възрастен мъж — продължи Петридис. — Името му било Тони Реналто. Според Франки тя се надявала, че Реналто ще осигури на семейството си финансова обезпеченост и стабилност.

— И той направил ли го?

— Да, но на ужасна цена.

Доктор Петридис разказа как доведеният баща не само обиждал Лусия, но и редовно малтретирал физически и сексуално Франки. Когато момчето се оплакало на майка си, тя не му повярвала. Сексуалният тормоз спрял едва когато на четиринайсетгодишна възраст Франки пребил Реналто до смърт с настолна лампа.

— По време на терапията той ми разказа как избягал от местопрестъплението и никога вече не видял семейството си. Живял по улиците цяла година, преди полицията да го прибере и изпрати в „Буковете“. И там се запознал със Софи.

— Докладвахте ли за това престъпление, убийството на доведения му баща, на властите? — попита Елън Уотс.

— Разбира се.

— И какво стана?

— Нищо. Полицията проведе разпит. Франки отрече. Случаят бил приключен две години по-рано. Според протокола Реналто станал жертва на грабеж.

Също като Андрю Джейкс , помисли си Дани.

— Никой не искаше да си прави труда да открива случая отново. Реналто не липсваше на никого, а с изключение на оттеглените показания на Франки, нямаше никакви доказателства.

До масата на защитата Франки Мансини се облегна назад в стола си и се усмихна като човек, който тъкмо е научил, че инвестициите му са се удвоили.

— На този етап Франки спря ли да ви се доверява? — попита Елън Уотс. — След като узна, че сте го предали на полицията?

— Всъщност, не. Продължи терапията. Просто внимаваше никога да не записвам нищо.

Из залата се понесе възбудено мърморене. Лесно бе да се впечатлиш от Мансини, да се поддадеш на хубостта и чара му. Позиращ усмихнато до масата на защитата, той изглеждаше напълно отделен от зловещите престъпления, които бяха докарали него и София Баста в съда.

— Франки обичаше да говори — продължи доктор Петридис. — Това бе едно от нещата, които го свързваха със Софи и мен. Бяхме запленени слушатели. Разбира се, тогава той вече бе на седемнайсет години и сериозно разстроен. Беше хомосексуалист, но либидото му бе слабо.

Лекарят пусна тази бомба небрежно, сякаш описваше вкуса на Франки към ризи или любимия му бейзболен отбор. Ченето на председателя на съдебните заседатели буквално увисна. Елън Уотс обаче бе готова за думите на психиатъра.

— Това е много важно, доктор Петридис — сериозно каза тя. — Както знаете, доказателствата сочат сексуална активност и на четирите местопрестъпления. Насилствена сексуална активност. Шансовете откритата сперма да не принадлежи на Франки Мансини са два милиона към едно.

Петридис кимна.

— Това отговаря на моето становище. Във всекидневния му живот либидото на Франки бе потиснато. Това, което го възбужда, не са мъже или жени, а контрол. Контрол и върху двата пола. Франки изпитва дива омраза към мъже, които са изоставили жените и семействата си, както е направил баща му. Също и към стари богати мъже, като доведения му баща, на които гледа като на мъчители. Предполагам, че това са били мотивиращите фактори зад насилието и секса в тези убийства.

— Благодаря ви — кимна Елън Уотс и се усмихна на Алвин Дюбре. — Нямам повече въпроси.

За изненада на всички в залата и най-вече на съдия Федерико Муньос, Уилям Бойс скочи на крака. Досега не бе пожелал да проведе кръстосан разпит на свидетелите и явно смяташе, че случаят му е железен и не се нуждае от помощ. Но показанията на доктор Петридис бяха толкова убедителни, че прокурорът внезапно изпита нуждата да парира ударите му.