Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— И какво лошо бе извършил Андрю Джейкс? — попита Елън Уотс. — Защо трябваше да бъде наказан?

— Андрю… лош…? Не и за Анджела. Всъщност беше много мил. Нежен. Накрая тя го обичаше. Но той бе извършил същото като останалите, нали разбирате? Изоставил семейството си. Децата си… затова трябваше да умре.

Дани Макгуайър видя как търсеният отговор проблесна пред очите му.

Наистина ли е било толкова просто през цялото време? Връзката между жертвите на Азраел? Всички те бяха зарязали децата си по начина, по който бащата на Франки Мансини бе зарязал него.

— Затова те всички трябваше да умрат. Андрю, Пиърс, Дидие и Майлс. Заради децата. Децата трябваше да бъдат отмъстени.

В залата можеше да се чуе падането на карфица, когато Елън Уотс зададе следващия въпрос.

— Кой уби Андрю Джейкс, София? Анджела или Франки? Или го направиха заедно?

София отговори без колебание.

— Франки — каза тя и се разплака.

— Това е лъжа! — скочи на крака Мансини. — Пълни глупости. Шибан театър. Тя избра Джейкс за първата жертва. Тя го избра, а не аз!

Съдия Муньос затропа с чукчето си и съдебните пристави бързо хванаха Мансини и го върнаха на мястото му.

София все още говореше без да спре, сякаш изпаднала в транс.

— Той преряза гърлото на Андрю. Беше ужасно! Навсякъде имаше кръв… никога не бях виждала толкова много кръв. После изнасили горката Анджела… тя го молеше да спре, но той не спря да я наранява. След това… завърза ги един за друг и си тръгна.

— И къде бяхте вие, когато стана това, София? — попита Елън Уотс. — Помните ли?

— Разбира се. — София изглеждаше изненадана от въпроса. — Бях там както винаги. Наблюдавах.

Елън Уотс разпитва клиентката си още час преди съдия Муньос да даде двучасова почивка. Официално тя бе предназначена да даде възможност на другите адвокати да подготвят кръстосания си разпит. Всъщност дългата почивка щеше да даде възможност на медиите да коментират зрелищното изпълнение на София Баста и да превърнат делото в основната новина по телевизията.

Вторият час от показанията на София продължи по същия драматичен начин. Имаше моменти на яснота, когато тя осъзнаваше идеално коя е, къде се намира и защо отговаря на въпроси. През тези периоди изглеждаше спокойна, интелигентна и изпълнена с угризения заради ролята си в убийствата. Но когато я караха да се върне към въпросната нощ, неизбежно преминаваше в трето лице. Говореше за Анджела, Трейси, Ирина, Лиза и Сара Джейн като за истински жени, които бе познавала, и отделяше преживяванията им от собствените си. В разстроения й мозък любовта на Трейси към Пиърс и обичта на Лиза към Майлс Баринг не бяха театър. Любовта и мъката, изпитвани от съпругите, бяха истински емоции. За всяко убийство посланието бе едно и също: Франки бе организирал и извършил убийствата, подтикван от желанието си за отмъщение. И той бе „създал“ различните жени, за да му помогнат. А после ги наранявал, докато горката София наблюдавала.

Сега въпросът беше дали очевидната й лудост е театър, както Франки Мансини гръмогласно настояваше, пиеса, поставена с цел да го изпрати на смърт, а тя да изживее остатъка от дните си в някое уютно психиатрично отделение. Или пък казваше истината?

Изваден от обичайната си апатия от омагьосващия ефект, който показанията на Баста имаха върху съдебните заседатели, особено върху жените, Уилям Бойс откри сесията след почивката агресивно.

— Госпожице Баста, когато приемахте различна самоличност, с цел да се омъжите и убиете беззащитни старци…

— Възражение! — извика Елън Уотс.

— Въз основа на какво, Ваша Чест? Тя призна това под клетва.

— Ще допусна въпроса. Можете да довършите, господин Бойс.

— Когато приемахте тези самоличности, това е изисквало сериозна подготовка, нали?

— Не разбирам.

— О, мисля, че разбирате. Преди всяко престъпление е трябвало да промените вида си и да създадете и изучите произхода на новата си самоличност. Налагало се е да упражнявате акценти, да си намерите работа, да си създадете приятели. Да установите база, от която да уредите среща с мишената си, а после да започнете да съблазнявате бъдещата си жертва.

Елън Уотс отново скочи.

— Има ли въпрос тук?

— Да, има. Колко дълго ви отнемаше това? Да се превърнете в Анджела Джейкс или в Трейси, или в някоя от останалите?

София го погледна смутено.

— Различно. Понякога месеци. Понякога години.

— Значи прекарвахте месеци и дори години в подготовка за следващото си убийство?