Сидни Шелдън - Ангел на мрака

След като обвиняемите бяха отведени, зрителите започнаха да се разпръсват. Дани Макгуайър се обърна към Дейвид Айшаг и Мат Дейли:

— Мога ли да заведа и двама ви на обяд?

Айшаг изглеждаше изморен и отпаднал, но горкият Мат бе мъртвешки блед и трепереше.

— Трябва да изчезнем от Бевърли Хилс, преди репортерите да се нахвърлят върху нас.

— Благодаря, но не мога — отговори Дейвид, като събра бележките си и ги прибра в куфарчето. — Довечера ще летя за Индия.

Мат го изгледа учудено.

— Преди да обявят присъдата?

— Налага ми се. Съдебните заседатели може да спорят с дни, а аз имам бизнес, за който да се грижа.

— Наистина ли мислиш, че ще спорят с дни? — обнадеждено попита Мат. — Мислиш ли, че са толкова несигурни?

— Мисля, че са абсолютно сигурни — отговори Дейвид. — Просто трябва да прегледат отново всички доказателства и показания. А само за дрънканиците на Бойс ще им е нужна цяла седмица.

Айшаг раздруса ръката на Макгуайър, мъчейки се да овладее емоциите си.

— Благодаря ти. Това, което каза Муньос, е вярно. Ако не беше ти, вече щях да съм мъртъв.

— Няма защо. Сигурен ли си, че не можеш да останеш поне за обяд?

— Съвсем сигурен. Довиждане, Мат. Късмет.

След сбогуването Дейвид Айшаг излезе от съдебната зала и се настани в лимузината, която го очакваше и потегли веднага, разпъждайки наглите репортери, сякаш гонеше досадни комари.

Мат Дейли се вторачи подире му с изумено лице. Дани Макгуайър познаваше този вид добре от годините в полицията, когато имаше работа с жертви на жестоки престъпления. Мат беше в шок. Делото му бе дошло в повече.

Дани забута инвалидната му количка към полицейския изход.

— Хайде, човече. Да се разкараме оттук.

Обядваха в малко еврейско ресторантче в Силвърлейк, едва на десетина километра от съда, но далеч от сапунената опера „Азраел“. Дани си поръча сандвич с брискет 15 15 Печени телешки или говежди гърди. — Б.пр. , пилешка супа с фиде за Мат и горещо сладко кафе.

— Ще я екзекутират, нали?

Дани остави сандвича си.

— Вероятно. Съжалявам, Мат.

— Аз съм виновен — заплака Мат, сълзите закапаха в супата му. — Ако не бях се захванал с тоя тъп документален филм, ако не бях те замесил, никога нямаше да я намерят.

Дани се втрещи.

— Не е възможно да говориш така. Ако не беше постъпил по този начин, и други хора щяха да умрат, Мат. Невинни хора. Тази жена трябваше да бъде спряна.

— Аз можех да я спра. Чу психиатърката. Ако Лиза и аз бяхме избягали, както планирахме, ако бяхме стигнали до Мароко и бяхме изчезнали, Франки нямаше да продължи да убива без нея… А тя не би наранила и муха, ако не беше той.

— Може и така да е — кимна Дани. — Ала може и да не е. Спомни си, навремето ти нямаше представа, че Лиза е замесена в убийствата. Как щеше да реагираш тогава, ако знаеше?

Мат не се поколеба и за миг.

— Щях да й простя. Щях да я разбера.

— Тя уби баща ти, Мат. Нали поради тази причина ти се захвана с цялата история. Защото Андрю Джейкс не заслужаваше да загине по този начин. Помниш ли? Никой не заслужава да умре така.

— Не — упорито възрази Мат. — Мансини уби баща ми. Лиза беше объркана. Мислеше, че защитава сестра си. Не искаше нищо от това да се случи.

Очевидно нямаше смисъл да се спори с него. Дани нямаше да промени мнението му, а темата дразнеше приятеля му силно. Точно това се бе надявал да избегне, когато го покани на обяд. Той бързо смени темата.

— Как е Клеър?

— Добре е. Предполагам, че вече й е писнало да живея при нея. Не е лесно да имаш брат инвалид в добавка към двете деца и съпруга, за които трябва да се грижиш.

— Тя би направила всичко за теб — изтъкна Дани. — Дори аз го виждам. Имаш късмет.

Да, помисли си Мат. Страхотен късмет.

— Тя смята, че трябва да отида на психиатър.

— А ти как мислиш?

Мат сви рамене.

— Няма да има никаква разлика. Ако Лиза… ако те…

Той се задави, неспособен да продължи, но Дани схвана какво искаше да каже.

Ако екзекутират София, той смята, че няма за какво да живее. Съдебните заседатели не знаеха това, но в момента решаваха съдбата на трима души, а не на двама.

— Може би трябва да се върнеш на работа, Мат. Направи проклетия документален филм. Разполагаш с достатъчно материал, а никой не е по-близо до този случай от теб. Хората нямат търпение да научат повече за него. Ще натрупаш цяло състояние.

— Не искам състояние — искрено заяви Мат. — Не и ако не мога да купя на Лиза свободата й.

— Но искаш да кажеш истината, нали?