Рей Бредбъри: Хайде всички да убием Констанс

— Не ме насилвай, момче — намръщи се той.

— Не те насилвам. Но помисли. Имало ли е някога време, когато тя да е можела да играе Девата?

— Да — каза след секунда Фриц. — Някога, но не сега!

— Изслушай ме. Представи си, че като по чудо това време се върне. Остави миналото й настрана, все едно че пред теб отново стои жената, която навремето си познавал. Ако тя те помолеше, щеше ли да й дадеш ролята?

Той взе чашата си с нерешителен вид, пресуши я, напълни я отново от кристалната гарафа и най-сетне произнесе:

— Кой знае, може би. Няма ли да престанеш най-сетне!

— Виж — казах, — ако успеем да открием онази Констанс и тя те помоли, няма ли да склониш, поне да допуснеш, че има някакъв шанс?

— О, боже — изръмжа той. — Сигурно! Не! Не знам!

— Фриц!

— Не ми крещи, по дяволите! Добре, да! Но „да“ с особено мнение.

— Ето, чудесно! Отлично! Сега, само ако имаше начин…

Погледът ми неволно се плъзна покрай брега, по посока на далечния вход на канала. Сетих се да го прикрия, но твърде късно.

Както Кръмли, така и Фриц вече го бяха забелязали.

— Е, младши вече знае къде е Медея — каза Кръмли.

Да, помислих си. Наистина знам. Но я подплаших с вика си!

Фриц фокусира монокъла върху тунела, откъдето бяхме излезли.

— Там ли ходихте на разходка?

— Да, благодарение на ей този юнак тук — каза Кръмли.

— Аз само се возех — рекох виновно.

— Как ли пък не. Изобщо не е бивало да се завира във вонящата дупка. Вероятно е открил Ратиган, а после я е изгубил отново.

Вероятно, помислих си. Да, вероятно!

— Колкото до вонящата дупка — произнесе умислено Фриц, — дали е възможно просто да си тичал в погрешна посока?

— Какво? — зяпнах аз.

— Тук, в щуравия Холивуд, отточните тръби се разклоняват във всички посоки. Винаги има повече от една, по която да хванеш.

— Север, юг, запад и… изток — изрекох бавно. Не е лесно да изречеш „изток“ бавно, но аз го направих.

— Изток! — извика Фриц. — Ja , ja , изток!

Ние пребродихме мислено хълмовете и се спуснахме надолу отвъд тях, към Глендейл. Никой не ходеше в Глендейл, освен ако…

Ако не беше мъртъв.

Фриц нагласи монокъла в свирепото си дясно око и се зае с рядко язвителна усмивка да изучава източния хоризонт.

— Мамка му, от това ще стане грандиозен финал. Дори няма нужда от сценарий. Да ти кажа ли къде е Ратиган? Ето там! Зарила се е в земята!

— Какво е направила? — попита Кръмли.

— Ратиган, хитрата бърза лисица. Зарила се е в земята. Уморена, засрамена от всичките си животи! Решила е да ги загърне в един последен килим на Клеопатра, да ги направи на руло, да ги депозира в банката на Вечността. Кадърът постепенно се затъмнява. Край на прожекцията. Земя там колкото искаш.

Той ни накара да чакаме, преди накрая да произнесе:

— „Форест Лоун“.

— Фриц, но това е гробище !

— Кой е режисьорът тук? Ти си взел грешната посока, към открития въздух, морето, живота. Ратиган се е упътила на изток. Смъртта я е зовяла с две дузини имена. А тя й е отвърнала само с един глас.

— Ама че тъпотия! — каза Кръмли.

— Ти пък си уволнен — сряза го Фриц.

— Изобщо не съм бил наеман. И какво следва оттук нататък?

— Да вървим, за да докажем, че съм прав !

— Значи според теб Ратиган е слязла в канала и после пеша или с някакво превозно средство е потеглила на изток?

— Именно. Така бих го снимал аз. Великолепен сюжет!

— Но защо ще ходи във „Форест Лоун“? — протестирах плахо, допускайки, че може би аз съм я пратил там.

— За да умре! — рече триумфиращо Фриц. — Вземи да прочетеш разказа на Лудвиг Бемелманс 18 18 Лудвиг Бемелманс (1898–1962) — американски писател и художник, роден в Австро-Унгария. — Б.пр. за оня старец, който се споминал, сложил си запалена свещ на главата, окичил си цветя на шията и сам се упътил да легне в гроба, като единствен участник в собственото си погребение! Констанс е сторила същото. Отишла е да умре за последен път. Е, да паля ли колата? Кой идва с мен? И по шосето ли ще ходим, или ще хванем напряко през канала?

Погледнах Кръмли, той погледна мен, после и двамата погледнахме слепия Хенри. Той долови взора ни и кимна.

Фриц вече беше поел, отнасяйки със себе си водката.

— Е, водете — каза Хенри. — Пускайте от време на време по някоя псувня, колкото да се ориентирам.

Тримата се качихме в старата таратайка на Кръмли, а Фриц отпред наду клаксона и отпраши.

— Добре, добре, шваба такъв! — извика Кръмли и завъртя ключа. — После защо имало пътна агресия.