Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

— Светец и грешница — отвърнах.

Фриц Уонг се облегна назад с нечестива усмивка върху разгорещеното лице.

— Одобрен си. Кръмли, имаш ли нещо да кажеш?

Последният се отдръпна от него, но накрая кимна.

— Ако питаш за доказателството, става. По-нататък?

Преминах към следващия стол.

— Ето ни вече в театъра на Грауман, високо горе в прожекционната. Късна вечер е, филмът се върти, фигурите са на екрана, снимките — по стените. Всички бивши самоличности на Ратиган са подредени като за изложба. Тук е и единственият човек, който действително я познава от глава до пети — нейният татко, пазителят на нечестивия пламък. Но и той също не я иска, затова тя нахлува вътре и обира всички фотографии, доказващи миналото й. Трябва да ги изгори, защото ненавижда своите превъплъщения. Но появата й хвърля бащата в шок, както и всички други преди него. Разкъсван от противоречиви чувства — все пак, тя е негова дъщеря, — той се прощава със снимките, но пуска да се върти отново и отново филмчето с Моли, Доли, Сали, Холи, Гала, Уила, Сю… Лицата от него продължават да се редуват и да просветват, когато пристигаме ние — твърде късно, за да спасим него или задигнатите снимки. Неубита жертва номер четири…

— Но Дж. Уелингтън Брадфорд, известен още като Талула, Крофорд, Колбер и тъй нататък, е още жив и следователно не е жертва. Същото важи и за майстора на бързите превъплъщения, Куикли.

— Живи, но не задълго. Ще издържат колкото хартиени хвърчила в свирепа буря. Констанс вече им е изнесла тирадата си…

— Защо? — попита Кръмли.

— Защото са я учили на всички онези начини да не бъде себе си — вметна Фриц, горд от прозорливостта си. — Не прави това, не прави онова, прави еди-какво си. Ричард Трети те наставлява как да бъдеш дъщерята на Лир, лейди Макбет, Медея. Всичко ти е по мярка. И ето, че тя е станала Електра, Жулиета, лейди Годайва, Офелия, Клеопатра. Брадфорд казва, Ратиган изпълнява. Същото е било и с Куикли. Вижте как тича нашата Кони! Тя е трябвало да играе по свирката и на двамата, да сменя рокли, да забравя реплики, да къса връзки. Могат ли учителите да от учват? Констанс е настоявала . „Коя е Констанс, какво е тя?“ — това е била същността на въпроса й. А те са знаели да преподават само напред, но не и назад. Затова е била тласната към…

— Гримьорните в подземието — довърших аз. — Да, трябвало е да вземе снимките от прожекционната, но също така да изтрие и всяко доказателство за предишните си „аз“ от огледалата. Да ги изстърже, заличи, елиминира — име по име, година по година.

Аз приключих, довърших питието си и млъкнах.

— Влакът от „Убийство в Ориент Експрес“ стигна крайната гара, така ли? — подхвърли Фриц, изтегнат в шезлонга като Цезар в банята си.

— Да.

— Впрочем — продължи той с гърления си германски акцент — свободен ли си да поработиш върху сценарий, озаглавен „Многото смърти на Ратиган“? Започваш от понеделник, по петстотин долара на седмица за десет седмици, плюс двайсет хилядарки бонус, ако наистина заснемем проклетия филм.

— Вземай парите и бягай — посъветва ме Хенри.

— Кръмли, според теб да приема ли предложението?

— Версията ти е бездарна, но като за филм става — рече той.

— Какво, значи не ми вярваш ? — извиках.

— Никой не може да е толкова чалнат, колкото ти току-що описа.

— Мили боже, защо ли стоя тук и си изливам душата пред вас. — Отпуснах се безсилно на стола си. — Не искам да живея повече.

— Напротив, искаш. — Фриц се бе привел напред, драскайки усърдно върху лист хартия. Явно описваше въпросните петстотин на седмица. Когато приключи, хвърли отгоре и една петдоларова банкнота.

— Ето ти и първата десетминутна заплата!

— А ти ми вярваш донякъде , така ли? Не. — Бутнах листа встрани. — Поне един от всички тук трябва да схваща идеята ми.

— Аз — рече един глас.

Всички погледнахме слепия Хенри.

— Подпиши договора — допълни той, — но го накарай да декларира, че вярва на всяка твоя дума!

Аз се поколебах, после взех и допълних своята клауза.

Фриц подписа, мърморейки.

— Дяволите да я вземат тая Констанс! — изръмжа. — Цъфва на вратата ти и ти се хвърля като някаква проклета змия. Че кой го е грижа дали ще се убива, или не? От къде на къде ще тича нагоре-надолу с телефонните си указатели да издирва всички онези глупави хора, които сама е изкусила под дървото? Ти би ли се уплашил от някакви си тефтери? Не, разбира се! Трябва да има друга причина, за да я накара да тича, да търси. Мотивация. Иначе защо ще си дава целия този зор, за да получи какво? Чакай малко.