Рей Бредбъри - Хайде всички да убием Констанс

Аз млъкнах.

— Извинявай — каза той.

Взех втората книга, с по-личните и по-скорошни контакти на Ратиган.

— Но я си представете за миг, че Констанс, под влияние на шока, се е оплела в миналото си, в старите си загуби и скърби и е решила, че за да се справи с него, трябва да го унищожи малко по малко, човек по човек. Представете си, че сама е заградила имената с червено, а после е забравила?

— Да бе — въздъхна Кръмли.

— Оставете идиота да си излее душата. — Фриц Уонг пъхна монокъла обратно в окото си и се преведе напред. — И така, Ратиган тръгва да убива, осакатява или най-малкото да сплашва своето собствено минало, ja? — попита той с тежка германска угриженост.

— Нямаш търпение за следващата сцена ли? — отвърнах.

— И… екшън! — изкомандва Фриц, подсмихвайки се.

Застанах зад първия празен стол.

— Ето ни сега в края на старата железница, навръх Маунт Лоу.

Фриц и Кръмли кимнаха, виждайки мумията, увита във вестникарски заглавия.

— Чакай малко. — Слепият Хенри присви очи. — Добре, вече и аз съм там.

— Тук е първият й съпруг, нейната първа голяма грешка. Тя се качва в леговището му, за да задигне вестниците, в които са подредени старите й самоличности. Грабва ги, както направих и аз, и надава един прощален крясък. Дали е бутнала купчините, причинявайки лавината, или само е извикала, кой знае? Тъй или иначе, някогашният ватман на Маунт Лоу остава погребан под пороя от лоши новини. Как ви се вижда дотук?

Погледнах към Кръмли, който примлясна в знак на съгласие. Фриц също нямаше нищо против. Хенри долови това и даде и своето одобрение.

— Стол номер две. Бънкър Хил. Кралица Калифия. Предсказател на бъдещето, застраховател на съдби.

Улових се за облегалката така, сякаш щях да тикам слон върху ролкови кънки.

— Констанс крещи пред вратата й. Калифия е станала жертва на убийство не повече от онази египетска реликва от Маунт Лоу. Че Ратиган я е навикала, това е ясно — искала е тя да си вземе обратно всички онези нескопосани предсказания, които са начертали бъдещето й. Калифия е разгънала папирусната пътна карта, а Констанс я е последвала, сляпа като прилеп — извинявай, Хенри, изплъзна ми се от езика. Дали гадателката е излъгала? Не! Било ли е бъдещето й блестящо? И още как. Но сега, в края на играта, Констанс е искала да даде на заден ход. И Калифия е щяла да й угоди, да й наприказва нови лъжи и да продължи да живее, но от тревога се търкулва по стълбите към своя гроб. Покосена не от убийство, а от собствената си паника.

— Толкова за Калифия — подхвърли Кръмли, мъчейки се да прикрие задоволството си.

— Трета сцена, първи дубъл — каза Фриц.

— Трета сцена, първи дубъл, стол номер три — поместих се аз. — Това тук е изповедалнята на „Света Вибиана“.

Фриц приседна по-наблизо, святкайки с монокъла си като фар по посока на малката ми импровизирана сцена, и ми кимна с глава да продължа.

— Пред вас е любящият брат на Ратиган, който се мъчи да я насочи по нелекия път на добродетелта. Всеки път, когато Калифия е казвала „наляво“, той е казвал „надясно“, докато след години на караници и тежки грехове най-сетне я е изхвърлил от църквата. Но тя се е върнала обратно, беснееща, искаща опрощение, крещяща и настояваща — пречисти ме, прости ми, аз съм твоя плът и кръв, поддай се, отстъпи. Но той е закрил ушите си с ръце и й е закрещял в отговор — и неговите викове, а не нейните, са го поразили до смърт.

— Така твърдиш ти — каза Фриц, затворил едното си око, бълващ огън от другото. — Докажи го. Ако ще снимаме проклетия филм, дай ми момента на истината. Кажи ми откъде знаеш, че свещеникът сам се е убил със собствената си ярост, ja?

— Кой по дяволите е детективът тук? — намеси се Кръмли.

— Момчето чудо, кой друг — провлачи Фриц, без да го поглежда, продължавайки да стрелка своите оптически светкавици към мен. — От следващите му думи зависи дали ще го наемем, или ще му покажем вратата.

— Аз не кандидатствам за работа — възразих.

— Вече си я получил — каза Фриц. — Да видим сега дали ще успееш да я удържиш. Аз съм директорът на студиото, а ти се опитваш да ми продадеш версията си. Откъде знаеш, че свещеникът сам е причинил смъртта си?

Поех си дъх.

— Знам, защото го чух да диша, наблюдавах лицето му, видях как бяга. Не можеше да понася Констанс да се гмурка във вълните една, а после да излиза друга. Тя беше горещ пустинен въздух, а той — хладна мъгла. Сблъсък. Блясък. Трупове.

— И всичко само заради един свещеник и неговата лоша сестра?