Ридли Пиърсън: Кръвта на Албатроса

Той измъкна черно-бяла фотография от вътрешния джоб на сакото си. После болката взе връх над него и ръката му се отпусна безжизнено, все така стискайки снимката. Шарън се опита да я издърпа, но той стискаше здраво. Тя дърпаше, той не пускаше. Разтърси свитата му в юмрук ръка и най-накрая успя да види какво има на снимката: неколцина мъже, лицето на един от тях беше заградено с кръгче. Докато се вглеждаше в него, направи още един опит да издърпа снимката. Но Брайън все така не я изпускаше.

— Много ме е страх — отрони ведно с въздишката си той. Последните му думи.

Двама сервитьори се втурнаха към тях. Високият мъж с пълните устни, който досега беше стоял на вратата, водеща към фоайето, се запъти към Шарън.

Тя отново погледна към Брайън. Не можеше да й го побере умът. Мъжът, който само допреди минути беше разговарял с нея, сега лежеше с поглед, вперен в полилея, гримаса беше изкривила лицето му, прорязвано от стичащи се вадички пот. Тя вдигна глава и видя сервитьорите, надвесили се над тях.

Високият мъж се приближаваше с поглед, неотклонно впит в нея. Очите им се срещнаха, този път тя не се усмихна, но се изправи.

Единият от сервитьорите се развика като обезумял:

— Лекар! Лекар, моля.

След това коленичи, натисна няколко пъти гърдите на Брайън, после стисна носа му и започна да му прави изкуствено дишане уста в уста.

Високият мъж с пълните устни най-сетне ги доближи и сграбчи Шарън за рамото. Ръката му беше студена. Тя се откопчи от хватката му и се промъкна между два стола. Роклята й се закачи на подал се от единия стол гвоздей и се скъса. Шарън се втурна с все сила напред, давайки си сметка, че и тя като че ли на свой ред обезумява. Преследвачът й вървеше плътно след нея, но тъй като беше доста по-едър, му се налагаше с труд да си пробива път, като разблъсква маси и столове. Един от изпречилите му се гости се опита да протестира и се изправи. Високият мъж само с едно движение на ръката успя да го върне на стола му. Шарън се шмугна между поредните столове.

— Помощ! — извика тя на немски.

Един мъж с червени бузи и дебели вежди се изправи, за да прегради пътя на преследвача й, но и той бе заставен силом да седне отново на стола си.

Посоката, която бе избрала Шарън, я отведе в кухнята. Още от прага тя бе обгърната от силни аромати и обградена от закръглени мъже, всички те наблюдаващи ухилени скъсаната й дреха. Тя сграбчи един голям нож и доразкъса роклята си от бедрата до глезените си, после просто го пусна на земята. Един от готвачите чак подсвирна при вида на заголените й бедра.

Преследвачът й се появи внезапно зад нея, лицето му цялото гореше от напрежение и ярост. Тя се втурна между двама от дебелаците, като пътьом успя да събуе обувките си на високи токове и се затича към изхода.

— Помощ! — пак извика тя, щом ръката й пипна дръжката на вратата.

Зад нея един от готвачите се изпречи на пътеката между печките и блокира достъпа до нея на преследвача й. Останалите застанаха зад колегата си и образуваха плътна преграда. В това време тя не успя да вземе един завой, спъна се и се строполи върху паветата, ожулвайки зле лакътя си. Погледна назад: ето го и него, тича да я догони. С усилие се изправи и се затича с всичка сила по тясната уличка покрай дървените неномерирани врати на старинните, образуващи непрекъсната редица къщи. Триста метра по-нататък съзря купола и богато декорираната сграда на църква. Чуваше го — деляха ги най-много една-две къщи — и отново забърза. Докато се качваше по каменните стъпала, погледна назад. Като го видя как тичаше, разбра, че е решен да я хване на всяка цена. Дръпна с все сила огромната порта, тя се отвори със скърцане, пропусна я вътре и се затръшна. Бързо премина пътеката между двете редици пейки от тъмно дърво. Мокрите й стъпала шляпаха по каменния под; звукът от стъпките й кънтеше, подсилен от великолепната акустика. Само олтарът беше осветен: Исус, прикован за кръста, и кръвта, избила по прободените му гръд и глезени.

— Ей! — гласът й треперливо молеше за помощ.

Чу как голямата порта се отвори с трясък, шмугна се между две пейки и се пъхна под едната, опитвайки се да успокои дишането си.

Прокънтяха стъпки. Тя загриза нервно нокти. Какво да прави? Измисли нещо! Нямаше къде другаде да отиде. Освен да се крие в тази Божа къща. Изведнъж съзря крайчец от роклята й да се подава издайнически изпод пейката. Звукът от шляпащите стъпки на преследвача ставаше все по-силен. Тя бързо прибра подаващия се край на роклята си.