Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

— Вие ли се гмуркате? — попита я той. Като не му отговори, той извърна глава назад. Стоеше зад него, посред кухнята и само го гледаше. — Вие ли се гмуркате? — попита отново.

Стори му се изплашена.

— Не. Не се гмуркам.

— С какво се занимава работодателят ви?

Тя отново се забави с отговора.

— Бизнесмен е — отвърна най-накрая. После веднага промени темата. — Какво мислите за яхтата? Как я намирате?

— Истинска красавица е — каза Джей и демонстрира една от обичайните си усмивки, за които казваха, че са негова запазена марка. Нищо не последва в отговор. — Повече нищо не мога да кажа, преди да я изпробваме в движение — додаде той, а си мислеше друго: Същото се отнася и за теб.

Върна торбата с кливера обратно на мястото й и затвори вратата на склада зад себе си.

Като излязоха на палубата, Джей запита:

— Какво знаете за плаването под платна?

— Доста време тренирах сърф.

— Труден спорт — кимна Джей, повдигайки люка на кокпита 9 9 Кокпит — вдлъбната част в яхтата. , за да провери една по една складираните под него вещи. — Някога плавала ли сте на яхта?

— Когато бях по-млада — отвърна тя.

Той се извърна, за да я погледне, слънцето отново я осветяваше в гръб, придавайки й неземен вид. Вече на два пъти, и то през няколко минути, помисли си той — на два пъти с интервал от няма и час тя му заприлича повече на дух, отколкото на човек.

— Името ви — каза той, примигвайки в посоката, където стоеше тя. — Как се казвате?

И въпреки заслепяващото го слънце, той забеляза усмивката й. Не спря да се усмихва и когато заговори. Усещаше се по тона й.

— Марлене — информира го тя. — Марлене Йоханингмайр.

— Много тържествено.

Тя кимна все така усмихната, но после бързо си възвърна сдържаното изражение и извърна глава настрани. Джей пусна люка, от което той силно се затръшна. Забеляза, че това изобщо не я стресна. Просто запази спокойствие, но скръсти ръце. Отмести поглед и улови слънцето в очите си — те заблестяха. Може би точно очите й и само те създаваха мистерията й. Може би зад всичко това не се криеше нищо друго — освен страхотен външен вид и напора на собствените му хормони. Може би.

— Ще я изведем ли навътре в океана?

Тя сви рамене.

— Ще ме учите ли?

— Да. — Замълча за миг. — Ще ви уча. Хайде сега да потегляме.

— Кажете ми какво да правя.

Каза й.

Няколко минути по-късно Марлене метна носовото въже на кей L, а Джей насочи яхтата на заден ход за излизане от бухтата, дизеловият двигател оглушително бръмчеше. Една изникнала изневиделица в близост до тях чайка размаха криле и се заиздига високо в небето. Бризът облъхна лицето на Джей Бекър и разтегли устните му в широка усмивка. Намираше се на борда на красива яхта заедно с красива жена и освен това му плащаха . Сигурно в този момент доста хора от небостъргачите от стъкло и алуминий недалеч от Шилсхоул бяха вперили поглед в изящната неголяма яхта, отминаваща дългия вълнолом. Ако животът му се беше завъртял по друг начин, можеше той сега да бъде на тяхно място и да проследява яхтата. Да носи костюм, да седи зад огромно бюро с два телефона и да си има и секретарка. Мислеше за това сега, изпитвайки чувство на благодарност, че съдбата му е позволила да се озове на мястото, на което беше в момента. Въпреки че дължеше пари на Линда заради потрошената й кола, въпреки осемте часа работа в Шилсхоул и петте часа, които трябваше да прекарва със състава си — и то всеки ден — усети как благодарността го залива. Кой друг би могъл да се похвали с такъв късмет? На кого другиго плащаха, за да плава с такава яхта? Кой друг би могъл да спечели трудно състезание по колоездене на тридесет и една годишна възраст? Не, не и не! Джей Бекър умееше да усеща кога го е споходил късметът: той си беше направо богаташ и пресмятайки наум защо е толкова щастлив, пое курс напред, като не пропусна да погледне и към Марлене, която махна някои от надуваемите кранци 10 10 Надуваеми кранци — буфери. и ги прибра под седалките на кокпита. Имаше си добро здраве, добри приятели. Имаше си мечти, притежаваше и оптимизъм. Просто вярваше . Трябваше ли му нещо друго?

През първия час от плаването взаимно се проучваха. Джей нямаше намерение да се показва агресивен към нея. Началникът на пристанището беше казал „серия от уроци“, значи нямаше смисъл да се впуска още от първата седмица в такъв тип упражнения. Така че пое курс с „Добрата дама“ срещу вятъра и започна да проучва състоянието на платната й.