Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Веднъж дневно , помисли си той. На час по лъжичка. Спря се до бушприта 4 4 Бушприт — продължение на носа на яхтата, върху което се опъват най-вече триъгълните платна. на една близо двуметрова яхта и заоглежда „Добрата дама“. Не беше най-добрата яхта на света, не беше и най-лошата. Усети желание да се пусне с нея, да я изпробва, да я раздвижи както той си знае. Плаването, както и колоезденето или свиренето, изискваше пълно себеотдаване, докато го вършиш.

Той стисна зъби и удари по корпуса на яхтата. Съзнаваше, че всичко щеше да се промени.

— Здрасти — обади се глас с немски акцент.

Сутрешното слънце я осветяваше в гръб, така че засега той можеше да се наслади само на изящните линии на раменете й и на потропващия й десен крак. Внезапно тя се отмести и слънцето го заслепи, миг само след като бе успял да срещне погледа й. Беше облечена в бели панталони и стегната с колан блузка в бяло и цикламено, косата й беше силно опъната назад и прибрана от семпла барета.

— Вие трябва да сте господин Бекър.

Джей мислено се погледна отстрани — отрязани сини джинси, фланелка, каквато носят ръгбистите, и то с дупка на рамото, и платнени обувки, носени вече две години — идеше му в земята да потъне. Как му беше дошло наум да сложи точно тия дрехи? И какво впечатление очакваше да й направи, облечен като ученик в лятна ваканция? Пред него беше жена, достойна за Ривиерата, за гръцките острови, за Палм Бийч и Канкун. А кой беше той? Наемник, който да й спечели трофей, за да си го навре после в някоя витрина в проклетия си замък в Бавария.

— Вие сте господин Бекър, нали?

Той я погледна в очите.

— Да, да, Джей Бекър. — Качи се на борда и протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем.

Тя бавно протегна своята ръка. Ръкуваха се набързо. Той не напипа обичайните за един ветроходец мазоли. Значи беше новачка. Неговите ръце бяха покрити с втвърдили се мазоли от върха на пръстите до китките. Прехвърляйки се от китарата през велосипеда върху яхтата, ръцете на Джей нямаше как да останат меки и нежни.

Тя каза тихо:

— Не зная дали капитанът на пристанището ви е информирал, но се надявам да се науча да плавам. Бих искала да се състезавам с „Добрата дама“ на Регатата по случай Деня на труда. И тъй като това не е моя яхта, крайното решение, разбира се, няма да го взема аз…

— Решение ли?

— Да бъдете шкипер на яхтата…

— Разбирам…

— Решението няма да го взема аз, а… работодателят ми.

Ето значи какво било — ясно е като бял ден, даде си сметка Джей. Значи това била мистерията. Нейната тайна. Каквото и да безпокоеше тази жена, то имаше нещо общо с нейния работодател . Тя едва не се задави, когато изрече тази дума.

— Какво да правя при това положение? — зададе въпроса тя с невинен тон.

Имаше най-пронизващите зелени очи, които Джей някога беше виждал.

Стихове. Пак стихове. Помисли си, че очите й изглеждаха тъжни. Не от онази постоянната тъга, просто намек за тъга, като че ли преди малко се е съвзела след дълъг и мъчителен плач. Прииска му се да я вземе в прегръдките си и да я утеши. Искаше му се да й каже: Кажи ми какво те безпокои. Разкажи ми. Слушам те. Вместо това й каза:

— Хайде да се поогледаме.

Тя го последва. Изучаваше го. Той се спираше пред всеки талреп, всяка лебедка. Потягаше това, подръпваше онова, отблъсквайки се от време на време от релинга 5 5 Релинг, планшир, леер — части на перилата. . Пипна и платната, провери възлите, удари по шпангоута, най-накрая се навря и в каюткомпанията.

„Добрата дама“ беше обзаведена като плавателен съд за разкош, не за състезания. Забеляза отвореното куфарче на барплота, от което се подаваше телефон. Виждал беше такива по каталозите. Кой ли можеше да си позволи лукса? Преносим телефон!

— Клетъчен ли е телефонът? — попита.

— Да.

— Твърде голям лукс. Не върши работа обаче като излезеш в морето, нали така?

— Напротив. Съвсем не е така. Собственикът — моят работодател — не обича да използва обичайната радиостанция за връзка с брега.

— Негова си работа.

— Всичко тук е негово.

— Заедно с всички екстри — допълни Джей, имайки предвид телевизора, стереокасетофона и видеото.

Би могъл да си позволи и друг коментар по повод избора на все скъпи неща: телевизорът беше Сони, стереокасетофонът сякаш бе взет от филма „Междузвездни войни“, изобщо човек, който можеше да си позволи такава яхта, трябва да разполагаше с много пари. Подходящото изречение в случая беше: яхтата е като дупка в морето, в която си хвърляш парите. Банална фраза, а и Джей не беше чак толкова изненадан при вида на целия този лукс. Беше по-хубава от някои яхти, но не чак толкова хубава в сравнение с други. Всичко е относително. Той дръпна вратата, водеща към миниатюрния склад, и забеляза, че бравата й се нуждае от поправка. Просто вратата не се затваряше добре и при движение щеше безспир да хлопа. Джей притежаваше чувствителен слух и не обичаше около него да се трака и хлопа. Мина напред, за да провери за платната. Бяха складирани под двете пейки в предната част. Имаше синьо-бял спинакер 6 6 Спинакер — допълнително четвъртито платно, което се опъва пред всички платна. , генуа и допълнителен грот 7 7 Грот — платното, което се опъва на най-високата мачта. под пейката отляво, откъм левия борд. Под тази отдясно откри кливер 8 8 Кливер, генуа — по-малко и по-голямо триъгълно платно. и оборудване за подводно плуване: маски, шнорхели и харпуни. Все луксозни такъми.