Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Мистерията, която струеше от нея, приковаваше цялото внимание на Джей. Тя носеше в себе си някаква тайна, нещо премълчано, дълбоко прикрито. Само да откриеш ключа и душата й ще се разтвори.

Впрочем, знаеше какво може да постигне с красавиците като нея. Според него съществуваше тънка граница между красотата и привлекателността; веднъж само да се преминеше тази граница, и Джей се превръщаше в пълен идиот, досаден като някоя муха и достоен за определението много нисък коефициент на интелигентност . Самият той много добре съзнаваше и най-големия си недостатък — да си вири носа и да си придава излишна важност. Човешко беше. Съвсем човешко , така обясняваше нещата на близки приятели. И си мислеше, че в този свят, в който хората се опитваха да стават какво ли не, но не и човеци, той много често оставаше с пръст в уста, и то среден пръст. Влагаше цялата си енергия да наблюдава и описва, не и да играе, а всеизвестно беше, че красивите жени са си направо професионални актриси. Той не беше партия за тях. О, би се справил на която и да е сцена, без проблеми. Би изпълнил нощта със страхотна музика. Но веднъж слязъл от сцената, Джей Бекър се превръщаше в съвсем друг човек; на него това му беше известно, но много жени изобщо не го разбираха. Прокара пръсти през косата си и закрачи по кей L.

— Цяла серия уроци — така беше казал капитанът на пристанището. Серия. — Иска да участва в Регатата по случай Деня на труда в Уидби. Казах й, че ти си най-добрият шкипер 3 3 Шкипер — капитан на яхтата. , с когото разполагаме в момента. Най-добрият наличен шкипер — беше добавил, изключвайки себе си. — Казах й още, че ако иска да бъде с теб на Деня на труда, ще трябва да се вмести между проклетите ти колоездачни състезания и стърженето по заведения. — Винаги наричаше свиренето му стържене .

— Веднъж дневно — беше краткият отговор на Джей в опит да парира обичайното възмущение на капитана от делата му.

— Не мога да те разбера. Какво бъдеще има в тия работи, дето ги вършиш? Вие, младите хора, трябва да се замислите за бъдещето си. А на вас в ума ви е все аз, аз и сега, сега, сега и веднага.

И продължавайки все в същия стил, се отдалечи.

Какви са ангажиментите му за Деня на труда Джей провери при Джоко. Почивните дни, когато се падаше Денят на труда, му бяха свободни. Почувства се на седмото небе.

Хвърли поглед наляво, към кей К, където беше „Ослепителната дама“. Не трябваше, защото видът й веднага го накара да си припомни какво се беше случило предната вечер — чистеше тъкмо тази яхта, когато се появи Линда. По същото това време той се чудеше как беше възможно да се прекрати връзка с човек, за съжителството с когото съзнаваше, че е грешка от самото начало, без досега да е дал какъвто и да било знак в тази насока. Твърде много време му трябваше — чак до миналата вечер, за да се реши да го направи, и чудно, изобщо не се усещаше виновен, а само облекчен.

В течение на четири години той и Линда се мъчеха да създадат нещо заедно. Месец след месец любовта им отслабваше. Месец след месец проблемите се трупаха. И Джей никога не беше имал силата да предприеме каквото и да било. Ето, това беше то, осъзна той миналата вечер, след като всичко за него вече беше приключило: до този момент никога не бе успявал да намери сили . Чувстваше се силен за толкова много други неща. Имаше крака на шампион и би могъл да надбяга с велосипеда си когото и да било от своята възрастова група. Притежаваше силата да понесе всички трудности и лишения на свиренето по нощни клубове в течение на цели десет години — силата на духа. Ами къде остана силата на сърцето? Там се оказа слабак. Можеше да дава любов. Нямаше проблеми с даването . Обаче да си вземе любовта обратно? Изключено. Беше останал с Линда по-дълго от необходимото, защото силата на сърцето му никаква я нямаше. Или може би твърде много я имаше. Зачуди се: какво е силата — да останеш с някого и да стигнеш до горчивия край, или да извоюваш свободата си?

Тя се беше разплакала. Линда знаеше слабото място на Джей Бекър. И нямаше да се предаде без битка — иначе нямаше да бъде Линда. Джей винаги се беше чувствал по-скоро неин трофей , отколкото каквото и да било друго, така че когато снощи дойде време да се действа, Линда просто демонстрира, че няма така лесно да се откаже от трофея си, без да е устроила поне финална сцена. И така, беше се разплакала, а Джей Бекър най-сетне беше усетил, че силата на сърцето му се връща. Просто я беше изчакал да престане. Въпреки че изпитваше облекчение, дълбоко някъде усещаше и празнота, самота, каквито чувства не беше изпитвал от години. Може би именно усещането за самота го беше държало буден миналата вечер. Може би и защото десетки пъти съзнанието му превърташе грозната сцена с Линда. Може би пък всичко беше заради очакванията, свързани с утрешния ден.