Мерием Йолач - Разкриваща пътища. Част 1

Седнахме на масичката, мигновено ни донесоха два чая и баклава, пресен захарен сок, който се топеше в устата ми. «Мен тук ме знае всеки», – произнесе Сулейман, като доволно се усмихваше. Той плати и ние излязохме. Той ме представяше на всеки, който срещахме, като ме държеше властно за ръката. Към края на нашата разходка моята ръка стана малко червена – така силно я стискаше, явно се страхуваше, че отново ще избягам или ще блокирам номерата му. «Сега ще се върнем в хотела». Той бързо хвана едно такси. След минута бяхме в хотел «Европа». Сулейман се качи на третия етаж заедно с мен. Стаята беше пълна също и с негови вещи. Когда беше успял? Ах, аз нали се разхождах цял ден из града… Или неговата стая беше близо… Мислите в главата ми се бъркаха. «Ти ли ще се съблечеш или аз да те съблека?» – прегръщайки ме нежно през талията, Сулейман ми прошепна тези думи. Докато се обърна, той вече беше само по бельо и чорапи. Започнах весело да се смея. «Защо се смееш?» – той ме събори както бях с якето и роклята на голямото легло. Това беше луксозна стая. «Пусни ме», – започнах да се отскубвам от него. Якето вече падна. Успях да се отскубна и да се затворя в банята. Когато се преоблякох в халат излязох. Сулейман лежеше на леглото гол с огромно неприкрито естество в състояние на ерекция. Аз се изчервих цялата. Той бързо стана, притисна ме към себе си, започна да ме целува, страстно и напористо придърпвайки ме към себе си. Правехме любов… той се наслаждаваше на всяка моя клетка. Аз никак не можех да се наситя. Но когато ние се сляхме заедно в оргазъм, аз предпочетох да продължа и да започна втори рунд. «По дяволите, ти ме изнасилваш!» – простена Сулейман. Аз седнах върху него и само се усмихвах. Беше ми малко. Наслаждавах се на тялото му. Тогава аз просто не знаех, че моята вещерска същност просто го изяжда… Но това не беше най-лошото. Аз пих от него до дъно, не оставях нищо нито за себе си нито за него, нито за никой друг. Къде отиваше цялата тази колосална енергия, не можех да разбера. Тази тайна щеше да ми бъде открита по-късно.

Сулейман скочи от леглото, мигновено нахлузи дънките си на голо тяло.

«Налага ми се спешно да изпратя факс, а ти се облечи, и ще отидем да хапнем», – заповяда той в движение и изчезна от стаята.

Облякох си роклята, своите красиви английски ботушки на токчета, и тъкмо взех телефона си в ръка, но вратата се отвори, и в коридора се появи Сулейман. «А, ти вече си готова! Да тръгваме!», – ние излязохме от стаята и слязохме в разкошния ресторант Viennese в хотел «Европа» в центъра на Сараево.

Аз бях болна от грип. Струваше ми се, че ми е минало, но в ресторанта отново не се почувствах добре, и сополите отново потекоха от носа ми. Поръчах си билков чай с лимон и мед.

«Трябва да хапнеш гореща супа», – погледна ме съсредоточено Сулейман. Цялата маса от моята страна вече беше застлана с хартиени сополиви салфетки.

Донесоха ни две големи гърненца с пилешка супа.

«Яж», – повелително заповяда Сулейман, – «Трябва да оздравееш».

Започнах да ям супата. По време на вечерята ние разговаряхме за всичко, за задръстването по пътя в Истанбул, за политиката, за ситуацията в Русия, за президентите.

«Ти виждаш ли, че съм нормален,» – изведнъж произнесе Сулейман, искайки да ме убеди в това, че може да ме покани на ресторант и да поддържа «светски беседи» с дама по време на вечеря. И това след турските псувни, които слушах и четох от него. Толкова експресивни думи в своя живот не бях чувала от никой досега. Но за мен беше странно друго: какво именно вътре в Сулейман закачам, че да ми показва своята тъмна страна? Тогава още слабо го познавах и не знаех на какво е способна неговата тъмна същност, която го разрушаваше отвътре. Изобщо тогава малко знаех за него. И ако знаех всичко това, което щеше да се разкрие две години по-късно, при първата ни среща щеше не само да ме шокира, но и нямаше да позволя никога отношенията ни да стигнат толкова надалече.

«Какво искаш за десерт?» – поинтересува се Сулейман. Аз похотливо се усмихнах…

«Разбрах, мен», – той прибързано поиска сметката и заплати. Благодарих му за прекрасната вечеря. Струваше ми се, че ме вижда като рентген. Нищо не можеше да се скрие от неговия проницателен поглед. Той не само четеше по устните, той сканираше всяка моя клетка. Дори повече, той проникваше някъде толкова дълбоко, където моето подсъзнание не беше готово още да се гмурне. Той разкриваше моята женска същност, прониквайки дълбоко в сърцето. Или може би той отдавна вече живееше там…