О. Хенри: Пътища

На двадесет мили западно от Тъскън Залез-експрес спря при помпата да вземе вода. Освен водната дажба локомотивът на този прочут експрес взе и още нещо, не дотам полезно за него.

Докато огнярят навеждаше шланга. Боб Тидбол, Додсън Акулата и един индианец мелез, когото наричаха Джон Псето, се качиха в локомотива и показаха на машиниста трите кръгли отверстия на оръжията, които носеха. Тези отверстия направиха такова силно впечатление на машиниста, че той вдига мигом и двете си ръце — жест, който обикновено съпровожда възклицанието: „Боже мой! Не може да бъде!“

По заповед на Додсън Акулата, който беше командир на атакуващото поделение, машинистът слезе долу и откачи локомотива и тендера. След това Джон Псето кацна върху въглищата, насочи шеговито два револвера срещу машиниста и огняря и им предложи да изтеглят локомотива на петдесетина крачки и да чакат по-нататъшни нареждания.

Додсън Акулата и Боб Тидбол решиха, че не си заслужава да прекарват през решетото такава долнокачествена руда като пътниците и се насочиха право към богатите залежи на пощенския вагон. Те свариха куриера да си седи най-спокойно, уверен, че Залез-експрес не взема нищо по-възбуждащо и опасно от aqua pura. Докато Боб избиваше тази заблуда от главата му с дръжката на колта си, Додсън Акулата инжектира сейфа на пощенския вагон с необходимата доза динамит.

След взрива сейфът даде тридесет хиляди долара чиста печалба — в злато и банкноти. Пътниците взеха да надничат от прозорците, да видят какво гърми. Кондукторът дръпна въжето за камбаната, но то увисна безпомощно в ръцете му, без да окаже никаква съпротива. Додсън Акулата и Боб Тидбол прибраха печалбата в здрав брезентов чувал, скочиха от пощенския вагон и затичаха тромаво с високите си токове към локомотива.

Машинистът се подчини начумерено, но благоразумно на заповедта им и подкара бързо локомотива. Обаче куриерът, съвзел се още преди това от средството, с което Боб Тидбол го бе убедил да пази неутралитет, скочи от пощенския вагон с винчестер в ръка и се включи активно в играта. Седнал на тендера с въглищата, господин Джон Псето реши да имитира мишена и куриерът веднага се възползува от този погрешен ход и го прецака. С олово между лопатките, индианският рицар на леката печалба се претърколи и тупна на земята, с което делът на всеки от съдружниците му се увеличи с една шеста.

На две мили от помпата машинистът получи заповед да спре. Обирниците му махнаха предизвикателно за сбогом и се спуснаха но стръмния склон в гъсталака, който ограждаше линията. Пет минути те вървяха с трясък през гъстия дъбак, след което излязоха на полянка, гдето ги чакаха три коня, вързани за ниските клони. Единият от конете очакваше Джон Псето, който никога вече нямаше да язди — ни денем, ни нощем. Обирниците лишиха това животно от седлото и юздата и го пуснаха на свобода. След това се качиха на другите два коня — чувала сложиха на лъка на едното седло — и озъртайки се, потеглиха бързо през гората, а после по дива, пуста клисура. Тук конят на Боб Тидбол се подхлъзна на един мъхнат камък и си счупи предния крак. Те веднага му теглиха куршума и седнаха да се съвещават. След като бяха изминали такъв дълъг и труден път, сега вече нямаше опасност и въпросът за бързината не се поставяше така остро. Много мили и часове ги деляха от най-бързата потеря, която би могла да тръгне по следите им. Конят на Додсън Акулата, с отпуснати поводи и невързан, щипеше благодарно тревата покрай потока. Боб Тидбол отвори чувала и радвайки се като дете, изгреба с две ръце чистичките пачки банкноти и торбата със златото.

— Ей, стари пирате — подвикна той весело на Додсън, — като рече, че ще я свършим, и я свършихме. Имаш глава за финансов министър — кой може да се мери с теб в Аризона?

— Какво ще правим за кон, Боб? Не може да кибичим дълго тука. Още преди разсъмване ще се пуснат по дирите ни.

— Както го гледам, твоят жребец ще издеяни и с двама известно време — отвърна жизнерадостният Боб. — Ще приберем първия кон, който ни попадне. Ама добър удар направихме, а? Ако е вярно писаното на пачките, тук има трийсет хиляди — по петнайсе на глава.

— Аз очаквах да са повече — каза Додсън Акулата и подритна пачките с върха на ботуша си. После се загледа замислен в мокрите хълбоци на уморения си кон. — Старият Боливар вече носи душа под наем — изрече бавно той. — Как можа твоят доралия да си счупи крака!

— И аз това си мисля — отзова се Боб. — Но вече нищо не може да се направи. Боливар има яка гърбина все ще ни издържи, докато намерим нови коне. Дявол да го вземе, не мога да се начудя на едно: ти си от Източните щати, чужд си в нашия край, а ние, западняците, от тебе се учиме в занаята. От кой щат си между другото?