Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката

Сампсън изключи сирената на покрива на колата, после наду клаксона продължително. Знаех, че е дошъл за мен — навярно за да ме заведе някъде, където не бих искал да отида. Клаксонът продължи да свири.

— Това е твоят приятел Джон Сампсън — извика Джими Мур. — Чуваш ли го, Алекс?

— Знам кой е — отвърнах. — Надявам се да си тръгне.

— Не изглежда вероятно.

Най-после излязох навън, пресякох опашката от хора, съпроводен от няколко закачки. Хора, които познавах отдавна, ме задяваха, че се опитвам да се измъкна с половин ден труд, или ми предлагаха, ако не харесвам работата си, те да я поемат.

— Какво става? — извиках на Сампсън още преди да стигна до черната му спортна кола.

Страничният прозорец на колата се спусна. Наведох се навътре.

— Забрави ли? Днес съм в почивка — напомних му.

— Нина Чайлдс — каза Сампсън съвсем тихо. Така говореше само когато бе ядосан или много сериозен. Опитваше се да успокои мускулите на лицето си, да изглежда силен, да не проявява емоции, но не се справяше особено добре. — Нина е мъртва, Алекс.

Потреперих. Отворих вратата на колата и се качих. Дори не се върнах до кухнята да каже на Джими Мур, че си тръгвам. Сампсън бързо потегли. Сирената отново засвири, но сега посрещнах почти с радост тъжния й вой. Заглушаваше чувствата ми.

— Какво се знае досега? — попитах, докато препускахме по мрачните улици на „Саутийст“. После прекосихме сивкаво синята река Анакостиа.

— Тялото й е изоставено в една къща на „Осемнайсета“ и „Гарнсвил“. Джером Търман вече е на местопроизшествието. Вероятно тялото е там от уикенда. Някакъв наркоман го открил. Никакви дрехи или документи, Алекс — отвърна Сампсън.

Погледнах го.

— Тогава как са разбрали, че е Нина?

— Един от униформените полицаи я разпознал. Познавал я от болницата. Всички познаваха Нина.

Затворих очи, но веднага видях лицето на Нина Чайлдс и отново ги отворих. Тя бе главна сестра на нощната смяна в спешното отделение на болницата „Сейнт Антъни“. Веднъж бях нахлул там като торнадо, защото носех умиращо малко момче в ръцете си. Със Сампсън бяхме работили с Нина в повече случаи, отколкото можех да си спомня. Освен това Сампсън ходи с нея повече от година, но после се разделиха. Тя се омъжи за някакъв мъж от квартала. Имаха две деца, още бебета, и последния път, когато я видях, тя изглеждаше толкова щастлива.

Не можех да повярвам, че лежи мъртва в някакво мазе от другата страна на Анакостиа. Бе изоставена, като другите убити жени в „Саутийст“.

Тялото на Нина Чайлдс бе открито в порутена къща в един от най-бедните, съсипани и опасни квартали. Отпред имаше само една патрулна кола и една ръждясала очукана линейка. Убийствата в „Саутийст“ не привличат много внимание. Някъде наблизо лаеше куче и това бе единственият звук по пустата улица.

На ъгъла на „Осемнайсета“ се наложи да минем край сборище, където наркомани си купуваха дрога. Повечето бяха млади мъже, но имаше и няколко деца и две жени, всичките събрани там предизвикателно. Такива сборища се срещат на всяка крачка в тази част на „Саутийст“. Единственото занимание на младежите от квартала е търговията с крек.

— Идвате за ежедневната оборка на труповете ли, полицаи? — подхвърли един от младежите.

Носеше черен панталон с тиранти, нямаше риза, нито чорапи или обувки. Имаше фигура на затворник и целият бе покрит с татуировки.

— Дошли са да съберат боклука — извика гъгниво един по-възрастен мъж с рошава прошарена брада. — Приберете и шибаното псе, дет’ не спира да лае по цяла нощ, тъй и тъй сте дошли. Свършете нещо полезно — добави той.

Ние със Сампсън не му обърнахме внимание и пресякохме улицата, после влязохме в триетажната къща със заковани прозорци. Черно-бял боксер подаде глава от прозорец на третия етаж, като постоянен обитател, и продължи да лае. Иначе сградата изглеждаше изоставена.

Входната врата бе разбивана поне стотина пъти, така че сега се отвори без никакво усилие. В къщата миришеше на огън, боклук, влага и мухъл. На тавана зееше дупка — там, където тръбите на парното бяха избити.

Толкова ненормално бе Нина да завърши живота си на това тъжно отвратително място.

Вече повече от година разследвах неофициално неразкритите случаи на убийства в „Саутийст“, повечето от жертвите бяха неидентифицирани жени. Бройката им вече надвишаваше сто, но никой друг в отдела не приемаше това число или което и да е близко до него. Няколко от убитите бяха наркоманки и проститутки.