Джеймс Патерсън - Розите са червени

Двамата с партньора ми изскочихме от поршето и бързо се доближихме до Сноу. Както винаги, Дарил бе облечен по модата на дребните пласьори: тъмночервен панталон, яке „Томи Хилфигър“, очила „Оукли“.

— Здрасти, Сноу — поздрави го Сампсън с плътния си глас. — Гледай да не се разтопиш 1 1 На английски сноу означава сняг. — Б.пр. .

Дори и приятелчетата на Сноу се разсмяха. Дарил бе под метър и осемдесет и надали тежеше повече от петдесет килограма с дрехите и всичките им дизайнерски емблеми.

— Ела да поговорим, Дарил — подканих го. — Въпросът е поверителен.

Той поклати глава като люлееща се кукла, но тръгна, макар и неохотно.

— Не ща да говоря с теб, Крос.

— Ерол и Бриан Паркър — казах аз, когато се отдалечихме достатъчно от другите.

Дарил ме погледна и се навъси. Продължаваше да клати глава.

— Ти ли си бил женен за сестра му или нещо такова? Защо питаш мен? Що все ме тормозиш бе, човек!

— Напоследък Ерол не се вясва често при семейството. Много е зает да обира банки. Къде е той, Дарил? В момента двамата със Сампсън не ти дължим никакви услуги. Това не е приятно положение.

— Ще го преживея — каза Сноу и извърна глава към уличните лампи.

Рязко го сграбчих за якето.

— Не, няма да го преживееш. Знаеш го, Дарил.

Той подсмръкна и изпсува тихо.

— Чух, че Бриан е в старите къщи на Първо авеню. Онези, порутените плъхарници. Обаче не знам дали още е там. Това е всичко. — Вдигна ръце с дланите нагоре.

Сампсън внезапно се появи зад Сноу.

— Бау! — изрева и Дарил едва не подскочи от уплаха. — Дарил помага ли ти? — попита ме Джон. — Нещо ми се струва нервен?

— Помагаш ли ми? — попитах Сноу.

Той простена преувеличено:

— Казах ти къде е била Бриан Паркър, нали? Вие що не идете да проверите? Оставете ме на мира. Двамата сте като от някой филм на ужасите.

— Много по-страшни сме — каза Сампсън и Сноу се ухили. — Това не е филм, Дарил. Ние сме истински.

— Мразя тези шантави работи посред нощ — каза Сампсън, докато вървяхме по Първо авеню. В далечината пред нас се виждаха изоставените сгради, в които живееха наркомани и бездомници. Ако това можеше да се нарече живот, и то в столицата на Америка. — Нощта на живите мъртъвци — измърмори той. Беше прав: хората, които се мотаеха край сградите, приличаха на зомбита.

— Ерол Паркър? Бриан Паркър? — подвикнах тихо, докато минавахме покрай наркомани с изпити небръснати лица. Никой не отговори. Повечето дори не поглеждаха към нас. Знаеха, че сме полицаи. — Ерол? Бриан? — продължих аз, но пак никой не отвърна.

— Благодаря за помощта. Бог да ви благослови — каза Сампсън, имитирайки маниера на рапърите в града.

Започнахме да обхождаме всяка сграда етаж по етаж, от мазето до тавана. Последната постройка в редицата изглеждаше изоставена, и то с право: беше най-мръсна и порутена.

— След теб — изръмжа Джон. Беше късно и той ставаше раздразнителен.

Аз носех фенерчето, така че тръгнах напред. Както и в предишните сгради, започнахме от мазето. Циментовият под бе изровен и осеян с петна. Навсякъде висяха прашни паяжини.

Приближих затворена дървена врата и я ритнах да се отвори. Чух как различни по големина гризачи препускат край стените и драскат, сякаш са попаднали в капан. Обходих помещението с лъча на фенерчето си. Нищо, освен два-три опулени плъха.

— Ерол? Бриан? — извика им Сампсън. Те изцвърчаха в отговор.

Продължихме претърсването етаж по етаж. Сградата бе влажна и смърдеше на урина, фекалии и мухъл. Вонята бе непоносима.

— Виждал съм и по-хубави хотели — отбелязах и Джон най-после се засмя.

Ритнах още една врата и от зловонния мирис, който се разнесе, разбрах, че сме намерили трупове. Насочих фенерчето и видях Бриан и Ерол. Бяха загубили човешкия си вид. В сградата беше топло и телата им бързо се разлагаха. Пресметнах, че са мъртви поне от един ден.

Осветих с лъча първо Ерол, после и жена му. Въздъхнах и усетих, че ми се гади. Сетих се за Мария и колко много обичаше тя брат си. Когато беше малък, синът ми Деймън му викаше чичо Ерол .

Ъгълчетата на очите на Бриан бяха замъглени, сякаш имаше катаракт 2 2 Потъмняване лещата на окото, перде. — Б.пр. . Устата й беше широко отворена, челюстта — отпусната. Ерол изглеждаше по същия начин. Сетих се за убитото семейство в Силвър Спринг. С какви убийци си имахме работа? Защо бяха убили Ерол и Бриан?

Блузата на Бриан бе свалена и не я видях никъде в стаята. Дънките й бяха смъкнати и се виждаха червените й бикини и бедрата й.